* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка по двор ходеше,
златно кандило миеше
и се на Бога молеше:
- Вземи ме, Боже, вземи ме,
че ми се вече додяло
кървави ризи да пера,
саби френгии да мия,
юнашки глави да крия.
Из пътя Велю минува,
Велю ми чорбаджията,
той на Грозданка думаше:
- Гроздано, бяла българко,
хай върви, мари, със мене,
да те от Марко отърва,
от Марко кеседжията.
Грозданка Велю думаше:
- Велю ле, Велю чорбаджи,
я чакай, Вельо, почакай.
Аз ще във къщи да ида,
че имам стара свекърва
и имам дребни дечица -
да ида да хи наръчам
хубаво деца да гледа.
Грозданка в къщи отиде,
на свекърва си думаше:
- Мале ле, стара свекърво,
хубаво деца да гледаш -
я ще на бахча да ида
ябълки да им набера.
И се назад повърна,
Велю на порти чакаше.
Той я хвана за ръката
и я метна на кончето,
на кончето зад него си.
Марко са в къщи завърна,
Марко ми кеседжията.
Той на Гроздана извика:
- Гроздано, бяла българко,
излез ми порти отвори
и ми кончето разводи.
Тя не изляла Гроздана,
ями изляла майка му:
- Няма я бяла Гроздана,
тя си на Велю пристана,
на Велю чорбаджията.
Марко си конче посбоде
из тия дълги пътища,
дано си Велю достигне.
И той ги Марко достигна
и са със Велю сборили.
Грозданка във къщи влязла,
Велю му глава отряза
и си Грозданка отърва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016