* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Имал ми Марко кеседжи
една ми булка Гроздена.
Тя била многа хубава -
като слънцето греела,
като месеца светела.
Рано ранила Грозденка
една ми света неделя,
равни си двори метеше,
дребни си сълзи ронеше
и се на Бога молеше
- Боже ле, мили Боже ле,
на тебе ще са помолям
да ме от Марко отървеш,
че ми е Марко сиромах,
сиромах, още кеседжи.
Веке ми се е додяло
кървави ризи да пера,
кървави сабли да мия,
човешки глави да крия.
Дочу и Бога молбата.
Край Грозденкини минува
Този ми Велко чорбаджи,
той дочу булка Гроздена
как се на Бога молеше
и на Гроздена говори:
- Булка ле, Марковице ле,
я ще те от Марко отнемем
ако си на мен пристанеш,
на мене булка да станеш.
Гроздена Велко думаше:
- Как да ти, Велко, пристана,
я имам мъжко детенце,
как ще го, Велко, оставя!
Велко Гроздена говори:
- И тва ли да те науча -
ти вляни в мала градина,
откъни блага ябълка,
па я на дете ти подай,
детето да се залъже.
Гроздена Велко послуша,
та влезна в мала градинка,
откъсна блага ябълка,
па си детето залъга.
Тя си детето остави
при тая стара свекърва
и е със Велко тръгнала.
Вървяли колко вървяли,
стигнали гора зелена.
Гроздена Велко говори:
- Велко ле, Велко чорбаджи,
тука е гора хайдучка,
тука е Марко с хайдути.
Ако ни Марко тук срещне,
ква ли ща, Велко, да правим -
главите ща ни отреже.
Велко Гроздена говори:
- Върви Гроздено, не бой се,
дорде съм ази със тебе.
И него майка родила,
и него, либе, като мен.
Па си са Велко почуди,
извади бяла махрама,
та си Грозденка забради.
Таман я Велко забради,
ето и Марко насреща.
Отдалеч Марко извика:
- Сапри са, Велко, сапри са
булката да ти погледнам,
да видя, Велко, коя е,
коя е и от кои е.
Велко са хитро досети,
та си на Марко говори:
- Кога си булка отземах,
така си, Марко, казахме,
че кого срещнем отнапреж,
него ще кум да каниме.
Марко са ич не досети,
право си конче отмина
и си на конче говори:
- Я хайде, конче, да идем
Гроздена да си доведем,
на Велко кума да стане.
Кога си у тях отиде,
той си на порти потропа:
- Излезни, бульо, излезни
портите да ми отвориш!
Не е излязла Гроздена,
ами излязла майка му.
Марко на майка говори:
- Къде е, мамо, Гроздена,
та ми ти порти отвараш?
Майка на Марко говори:
- Нема я, синко, Гроздена,
тя си на Велко пристана.
Марко се люто разлюти,
право се назад повърна
и си на конче говори:
- Я хайде, конче, да вървим,
дано Гроздена достигнем!
Ако я, конче, достигнем,
гривата ще ти позлата,
копитата ще ти посребря.
Ако я, конче, не стигнем,
главата ще ти отрежа.
Па си кончето препусна,
не можа да ги достигне.
Таман ги Марко достигна,
те си в сарая влезнаха.
Марко се люто разсърди,
пред Велковите капии
той си кончето разсяче.
Па ходи, Марко, па ходи,
та си е у тях отишъл
и си на майка говори:
- Какво да, мамо, направя,
не можах да ги достигна.
Майка на Марка говори:
- Ти свали дрехи хайдушки,
облечи дрехи просешки,
па вземи блюдо просешко,
на голом сабля препаши,
па стани, сине, та иди,
пред Велковите капии.
Там има чешма шарена,
па седни, сино, та чакай.
Ще дойдат моми, невястки
водица да си наливат,
ще изляне, сино, Гроздена
и тя водица да си налее.
Марко си майка послуша,
съблече дрехи хайдушки,
облече дрехи просешки,
препаса сабля на голо,
па взема блюдо божешко,
па стана Марко, отиде
пред Велковите капии.
На тая чешма шарена
довадат моми, невясти
студена вода наливат.
Чакал ми Марко, чакал ми
три деня и три ми нощи,
ето че дойде Гроздена
със тия бели бакъри
водица да си налее.
Студена вода наляла
и са Гроздена наведе,
та си го тихом попита:
- Просяче, младо просяче,
ти като ходиш сякъде,
ти знаеш всичко посвета,
не чу ли нейде, просяче,
за тоя Марко кеседжи?
Просяк Гроздена говори:
- Снощи оттамка пристигнах,
Марко са беше поминал,
та го към гробее носеха -
девет му попа пееха,
по него майка плачеше,
мъжко му дете водеше.
Гроздена се много зарадва
и на просяче говори:
- Просяче, младо просяче,
айде със мене да дойдеш,
на Велко да си обадиш,
що е със Марко станало.
Па го Гроздена заведе
във Велковите сараи.
Гроздена Велко говори:
- Излезни, Велко, излезни,
та да ти просяк разпраи
що е със Марко станало.
Велко си просяк попита.
Доде се Велко усети,
Марко си сабля извади,
на Велко глава отряза,
улови буля Гроздена,
та й краката отряза,
краката до колената,
ръцете до рамената,
па й очите извади.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016