|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * * Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим Хайдут Бальо ходел нощем по пътищата, грабел и убивал пътници. На Маринка, неговата жена, й омръзнало да му пере кървавите ризи. Един път тя гласно се оплакала от положението си, като отправила молба към Бога да я отърве от мъжа й и била съгласна да пристане на всеки, който би я поискал. Наблизо се случил Крали Марко, който я чул, отишъл при нея и казал, че я взема за своя жена. Уговорили се, че ще вземат за кръстник първия човек когото срещнат. Метнал я на коня си и поели през гора зелена, през поле широко. В далечината насред полето се очертала короната на голямо дърво и нещо се тъмнеело под него. Когато отишли до дървото видели, че сам Бельо си почива там. Крали Марко му предложил да стане да стане кръстник. Бальо обаче искал да види лицето на булката, която била забулена, но имало стар закон - кръстника да не вижда лицето на булката преди тя да бъде венчана. От дума на дума - скарали се и не могли да се разберат. Бальо се завръща у дома си и очаквал, че жена му ще излезе да му отвори, но вместо Маринка излиза да му отвори майка му. Тя му обяснява за измяната на жена му. Бальо влиза вкъщи, извежда кончето си и му поръчва на всяка цена да стигне невярната му жена. Ако я настигне ще го подкове със златни подкови, ако пък Маринка тъкмо до Марковата къща, но портите се затварят пред него. Тогава Бальо люто се заканва на жена си, че където и да ходи пак ще й вземе главата. Бальо отива в манастир, стоял десет години, брадата му пораства до гърдите и тръгва да събира дарове за манастира. Потропва и на Крали Марковите порти. Излиза Маринка и пита калугера чувал ли е за Бальо войвода. Той отговаря, че като минал вчера през селото три години от смъртта му стрували и му подарили пръстена, който в момента бил на ръката му. Маринка излязла с блюдо жълтици - дар за манастира и дар за помена на Бальо. Но калугерът с лява ръка поел златото, а с другата вади ножа и я пробожда в сърцето. Тогава й казал, че той е Бальо и е изпълнил заканата си.
Раданчето, Дряновско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител |