* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Bаpай Марко, Кральо Марко!
Седнал Марко да вечеря,
и си изпи тая малка чаша,
щото бере седемдесет оки;
ка се напи и си задрема,
си задрема и си легна,
си легна и си заспа.
На сън му сън се сънило
че дойдоха две яребици,
по яребици се зароси дребна роса,
во росата църни мухи.
Сепна Марко, разбуди се,
стои Марко, та се чуди -
що да биде тоя съно?
Те отиде на уйко му,
на уйко му, майчин брата;
я енош седна да вечеря,
и си напи малко винце
с малката моя чаша,
щото бере седемдесет оки;
дек си напи и си заспа,
си заспа и си съни -
че дойдоха две яребици,
по яребици заросия дребна роса,
по росата църни мухи.
- Варай мнуче, Кральо Марко!
Яребици - твоето първо любе
сос твоето мужко дете;
дребна роса - твоите сълзи,
църни мухи - куршумите.
Стана Марко и си отиде,
и га гледа, що кье види -
първо любе залюбил е Бели Белчо!
Търча Марко да ги стигне,
да ги стигне, да ги фати;
обърна се Марковото първо либе,
и га гледа, що кье види,
правовите от коньито:
- Бегай, Белчо, да бегаме,
Кральо Марко по нас иде,
по нас иде, кье ни стигне,
кье ни стигне, кье погуби!
Профтаса ги Марко до портата,
отвориха портата, та се скриха.
Подвърнал се Кральо Марко
на неговата стара майка,
та й вели и гавори:
- Варай мале, мила мале,
що акъл та ми даваш
аз да ида на Бели Белчо -
как да влега Белчовите,
Белчовите рамни двори?
- Варай Марко, мили сино,
я чуй майка що кье рече -
да си стакеш млад калугер,
да облечеш църно рухо,
църно pyxо калугерско,
да си идеш во селото,
да чинуваш аязмо,
най-насетне на Белчови.
"Дали сакате аязмо от нов калугер? "
Как го виде Белчовица:
- Яла, яла, нов калугер,
да ни чиниш ти аязмо.
Та си стана, та отиде,
та им чини аязмо,
та му вели Белчовица:
- Седи да поручаме, църн калугер.
Та седнаха да поручат,
та ручаха, що ручаха,
отговори църн калугер:
- Варай, варай, Белчовице,
Белчовице, бре невесто,
ка се ти куртулиса
от Кральи Марко винопийник?
Та му вели и говори:
- Варай, варай, църн калугер,
защо Марко аз остави.
Докарайте Марковата,
Марковата остра сабя,
да видиме кой изкара
Марковата остра сабя?
Пофати я Бели Белчо -
не можа да я изкара.
Проговорил църн калугер:
- Я дайте я на Марковото,
на Марковото мъжко дете -
как я фати и я изкара.
И га изкара остра сабя:
- Ял докарайте Марковата,
Марковата малка чаша,
да видиме кой кье я изпие?
Никой не може да я изпие.
Проговори църн калугер:
- Я дайте тая малка чаша,
щото бере седемдесет оки,
на Марковото мъжко дете.
Как я вдигиа и я изпи.
Я майка му сборуваше:
- Гиди Марковото копиле,
що на Марка мнязаш!
Сабя никой не можа да изкара -
ти я изкара;
никой чаша не я изпи - ти я изпи!
Тогай Марко на нозе си хрипна,
та си увзе остра сабя,
та удри Ангелина под остра сабя:
- Варай Белчо, Бели Белчо,
Бели Белчо, мил побратим,
дал под сабя да удара,
дал свеща да ми светиш?
- Bаpай Марко, Кральо Марко,
Кральо Марко, мил побратим,
я съм каил под сабя да ме удариш,
не съм каил свеща да ти светам!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016