* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Калинка по двор ходеше,
бели си ръце кършеше,
дребни си сълзи ронеше
и се на Бога молеше:
- Божне ле, вишан Господе,
ела ме, Боже, отърви,
от този Марко кеседжи,
че ми се й, Боже додяло,
на конче крака да мия
и остри саби да трия,
кървави ризи да пера,
челяшки глави да крия!
Отде я зачу Бельо ми,
Бельо ми праматарчето,
той се на просяк престори
от къща в къща ходеше,
у Калинкини отиде,
че на Калинка думаше:
- Калинке, булче хубаво,
я излез, та ме дикисай
с паничка брашно просяно.
Калинка навън излезе,
просяк Калинки думаше:
- Калинке, булче хубаво,
ела ми млада пристани,
жа те, Калинке, отърва
от този Марко кеседжи,
жа те, Калинке, заведа
на висок чардак да седиш,
жълти алтъни да нижеш,
на бяла шия да носиш.
Калинка Бельо думаше:
- Бельо льо, праматарино,
не можа да ти пристана -
аз имам стара свекърва,
мъжка ми рожба на ръце,
не можа, да ги оставя.
Бельо Калинки думаше:
- И тва ли иска наука -
Марка за лова изпрати,
стара свекърва проводи
телците да си изкара,
мъжка си рожба ти приспи,
сама ми млада пристани!
Калинка Бельо послуша:
Марка за лова проводи,
мъжка си рожба приспала,
стара свекърва изпрати,
телците да си изкара.
Дорде да иде, да дойде -
Калинка Бельо пристана.
Бельо я на кон преметна,
с чер ямурлук я наметна
що са от село излезли,
и Марко иде насреща;
той си на Беля думаше:
- Бельо льо, аретлико льо,
нещичко жда те попитам,
право ми кажи, не лъжи:
Къв товар носиш на коня?
Бельо на Марко думаше:
- Марко льо, аретлико льо,
кога ме питаш, да кажа -
добър ми товар на коня
днеска ми мома пристана,
днеска ми, Марко, по пладня;
аз съм те за кум харесал,
я дай си, Марко, ръката,
тя жда ти ръка целува.
Марко на Беля думаше:
- Бельо льо, аретлико льо,
какво ми мяза, Бельо льо,
на мойто булче, Калинка;
Калинкината ръчица?!
Бельо на Марка думаше:
- Марко льо, аретлико льо,
челяк на челяк прилича,
ръка със ръка прихожда,
може са нещо роднина,
та си със нея приличат.
Марко си в село отиде,
отдалеч иде и гледа -
майка му по двор ходеше,
по двори ходи и плаче
със мъжка рожба на ръце.
Марко майци си думаше:
- Мале, ле, стара мале ле,
що по двор ходиш и плачеш,
мъжка ти рожба на ръце?
Къде ми й булче Калинка?
Мама на Марко думаше:
- Марко льо, кеседжийо льо,
ти ходиш, та кеседжуваш,
Калинка днеска пристана
на Белча, праматарина!
Марко се люто разсърди,
че се на просяк престори,
куцо и сляпо просяче,
че по селата отиде,
в Бельово село отиде.
Таман си в село влизаше,
Калинка иде насреща
с бели бакъри за вода.
Марко Калинки думаше:
- Добра ти среща, Калинке!
- Дал ти Бог добро, Марко льо,
Марко льо, кеседжийо льо.
Я стой, почакай, Марко льо -
вчера ми Бельо погина,
днеска му три дни сторихме,
водица да им занеса,
че назад ще се повърна,
със тебе, Марко, ще дойда!
Марко Калини думаше:
- Я стой, почакай, Калинке!
Извади влашки ножове,
Калинки глава отряза,
на стената я залепи,
с черна я смола засмоли,
че стои, та й говори:
- Да знайш, Калинке, да повниш,
как се венчило оставя,
та се на Беля пристава!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016