* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Ганка кравите доеше,
хем се на Бога молеше:
- Божне ле, Вишни Господьо,
ще ли ме, Боже, отнемеш
от Марко, от Кеседжия,
от Беля, от буяджия,
че ми се й вече додяло
кървави ризи да пера,
юнашки глави да крия
и остри саби да трия!
Таман Ганчица тва дума,
Бельо си пътя минава,
той на Ганчица думаше:
- Ганке ле, булка хубава,
ще ли ми млада пристанеш,
я жа те, Ганке, отнема,
от Марко, от Кеседжия,
от Беля, от буяджия!
Ганка на Бельо думаше:
- Я стой ме, Бельо, почакай,
кравите да си издоя,
мъжка си рожба да приспя,
Марка на лов да изпратя,
стара свекърва за вода!...
Бельо я, холам, почака,
та си кравите издои,
мъжка си рожба приспала,
Марка на лова изпрати,
стара свекърва за вода,
та че на Беля пристана...
Бельо я хвана за ръка,
че я на конче преметна,
със чер я чумбер зачули...
Слънцето трепти, заходя,
Бельо от село излиза,
ето ти Марко насреща.
Той си на Беля думаше:
- Бельо ле, праматарино,
та що ти й тежък товара,
та ти на конче дотяга?
Бельо на Марка думаше:
- Марко льо, кеседжийо льо,
вчера ми мома пристана,
вчера ми, Марко, по пладне!
Марко на Беля думаше:
- Я стой бре, Бельо, почакай,
тя да ми ръка целуне!
И той си възпря кончето,
и тя му ръка целуна;
той я по пръстена позна,
та че на Беля думаше:
- Какво ми мяза, Бельо льо,
на мойто булче Ганчица!?
Марко си у тях отиде,
та че мами си думаше:
- Къде е, мамо, Ганчица,
та се по двори не вижда?
Мама на Марка думаше:
- Вчера ми Ганка пристана,
вчера ми, Марко, по пладне,
на Беля, на праматарина!
Марко се люто разсърди,
че се престори, престори
сляпо и криво просяче,
та че из село ходеше,
от село, Марко, на село;
че ходи Марко, та проси
девет ми пълни години.
В Ганкино село отиде...
Ганка на Бельо думаше:
- Аз ще за вода да ида!
Бельо пна Ганка думаше:
- Седи си, Ганке, не ходи;
сега девета година,
за вода не си ходила, -
да не те Марко посрещне!
Ганка си Беля не слуша,
та че за вода отиде
на студен бистър кладенец.
Ето ти - иде просяче,
та си на Ганка думаше:
- Ай да ме, Ганке, дикисаш
паничка брашно просено!
Ганка просяче думаше:
- Хайде у дома да идем!
Като до двори отишли,
отде го видя млад Бельо,
той му се от чардак поклони,
че на Ганчица думаше:
- Ганке ле, булка хубава,
сега девета година,
за вода не бе ходила,
сега за вода отиде
и водиш Марко кеседжи!
Марко се люто разсърди,
че се на чардак покачи,
че хвана Беля буяджи
и му главата отряза.
Та че Ганчица улови
и я с катран намаза,
та че я жива запали...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016