* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Провикнала се Грозданка
от Марковите сараи:
- Бре, аман, Боже, бре, аман,
че ми е, Боже, додяло,
додяло и довидяло
кървави ризи да пера,
на конче крака да мия,
юнашки глави да крия,
ръждави саби да трия.
Няма ли, Боже, няма ли,
няма ли нейде някого,
да дойде да му пристана?
Отде я зачу млад Бельо,
млад Бельо, уста башия,
Бельо Грозданка думаше:
- Грозданке, булка хубава,
хай, да ми, мари, пристанеш!
Грозданка Бельо думаше:
- Я постой, Бельо, почакай,
мъжка рожба да си накърмя,
стара свекърва да измамя,
измамя, да я излъжа!
Постоя Бельо, почака.
Грозданка булка хубава
мъжка си рожба окъпа,
накърмила я, приспала,
стара свекърва измамила,
измамила и излъгала,
че се хубаво премени,
с хубава герджик премяна,
със Бельо на път тръгнала.
Като из село излязоха,
Бельо я на кон възкачи,
с девет я була забули.
Вървели що са вървели,
минали поле широко,
поели гора зелена,
сред гора Марка срещнаха.
Като го видя млад Бельо,
отдалеч му се поклони,
отблизо селям му даде.
Бельо на Марка думаше:
- Марко льо, чиплак войвода,
мене ми мома пристана,
тебе за кръстник ще каня,
да ме със булче венчаеш.
Като чу Марко тез думи,
че бръкна в куюм джобове,
извади шепа жълтици
и ги на булче подаде.
Булчето умно, разумно,
то не си очи открило,
а най си ръка подало,
на Марка ръка целуна
и пак са напред тръгнали.
Марко си вкъщи отива.
Неговата стара майчица
по равно двори ходеше,
мъжка му рожба носеше.
Марко мами си думаше:
- Мър, къде й, мамо, Грозданка?
- Грозданка, Марко, пристана
на Беля Уста башия.
Я че се Марко престори
на просяк, черен циганин,
просия тръгна да проси,
дано си Грозданка намери,
да й главата отреже.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016