|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим
Марийка по двор ходеше,
и дребни сълзи ронеше, (2)
и се на Бога молеше:
- Боже, додяло ми са,
додяло и довидяло,
кървави ризи да пера,
ръждави саби да трия, (2)
юнашки глави да крия!
Снощи си Марко пак дойде,
кървави ризи донесе
и в ризите завита -
на моя братец ръката
и на вуйчо ми главата,
на ръката злат пръстен -
по пръстена го познах.
Боже ле, додяло ми са,
додяло и довидяло,
да има нейде някого -
да дойде та му пристана,
пристана, да му уидисам,
от Марко да се отърва!
Отде я зачул, бре, Бельо,
Бельо ми, баш чорбаджия,
той на Марийка продума:
- Марийке, Маркова булка,
хай ми, Марийке, пристани,
във нашето село да идем
и ти чорбаджийка да станеш.
Марийка дума на Бельо:
- Бельо ле, баш чорбаджийо,
как да ти, Бельо, пристана -
като през гора минеме,
на пътя Марка ще срещнем?!
Като ни, холан, познае
и двамата ще ни погуби!
Бельо Марийки думаше:
- Марийке, булка хубава,
не мисли, не се кахъри.
Аз ще го лъжа излъжа
и пак през гора ще минем.
Че му Марийка уйдиса,
уйдиса, та му пристана.
Като през гора вървели,
насред гората стигнали,
на пътя Марка срещнали.
Марко на Бельо продума:
- Бельо ле, братовчедино,
къде си ходил, бре, Бельо?
Бельо на Марко продума:
- Аз ходих, Марко, надолу,
надолу, къмто селата.
Една ми мома пристана
и тебе, Марко, те търсех,
търсех те да те калесам -
кръстник да ми кумуваш
и Марийка - млада кръстница!
Марко на Бельо продума:
- Я чакай, Бельо, да видим
дали ти е лика-прилика?
Бельо на Марко продума:
- На път се булка не гледа,
на пътя и по среди-нощи.
Марко се много зарадва,
и си във къщи отиде,
и си на порти похлопа,
и на Марийка извика:
- Либе Марийке, Марийке,
стани ми порти отвори.
Всяка те вечер кахърях,
таз вечер ще те зарадвам.
Мене ме Бельо покани
да ида крстник да стана
и тебе - млада кръстница!
Не излезе Марийка хубава,
най излезе Марковата майка.
Тя си на Марко продума:
- Няма я булка Марийка -
тя си на Бельо пристана
на Бельо, баш чорбаджия!...
Поморие (Архив КБЛ-ВТУ). Краят преразказан: "Марко отива
в манастир. След девет месеца яхва кончето си и отива в града, в който са Бельо
и Марийка. Тя веднага го познава, макар че му е порасла брада до кръста; предупреждава
Бельо да не излиза, но докато му каже, че това е Марко, последният го убива. Завързва
Марийка за едно дърво (с косата й) и сяда да яде и пие." (бел. съст., Т.М.).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2016
|