* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Седело Магде на бели порти,
на бели порти, с бели поли;
мине, замине Петре търговче,
мине, замине, Магде задене.
Магде си му тихо говори:
- Не ме закачай, Петре търговче,
сега съм ядна, сега съм жална, -
еве ми стана девет години,
откак замина Павел спахия,
ни он доходи, ни книга праща.
Да има с кого - забегнала би!...
- Да, айде, Магде с мене да бегаш!
- Постой, почакай Петре търговче,
да вземем Павлу сърмено рухо,
Павлу сърмено, мене свилено, -
кой че ни сретне, тоя ще ни венча!
Отдолу идва група селяни,
а между тях и Павел спахия.
Магда на Павел така говори:
- Айде да ни венчате!
Познал си Павел сърмено рухо,
па на Магда тихо продума:
- Ой, Магде, Магде, хубаво Магде,
девет години чека,
защо още малко не почека?
Защо не питаш къде съм бил?
Мене ме турци роб вземаха
и у Анадола пратиха.
Не мога, пиле, да видя,
не мога книга да пратя.
Магде си Павел прегърна.
Прудо се сърце разигра
и Павел се с душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016