|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим
Марийка по двор ходеше
и жално милно плачеше:
- Кой има булче, кой няма,
да дойде, ще му пристана,
да ме от Беля отърве,
от Беля, от беладжията,
от Беля, от пантаджията!
Мене ми веки дотегна,
кървави ризи да пера,
остри му саби да трия!
Отде я зачу Крал Марко,
той на Марийка думаше:
- Я, хайде, мъри, Марийке,
я хайде, да ми пристанеш!
Да те от Беля отърва,
от Беля, от беладжията,
от Беля, от пантаджията.
Марийка тихом думаше:
- Как да ти, Марко, пристана -
кога през гора минеме,
Бельо ще да ме познае
и мене, Марко, ще вземе!
Павел, Свищовско (Архив КБЛ-ВТУ); пантъжия, от панта - хаймана,
скитник по пътищата (тук - 'разбойник').
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2016
|