* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Маринка из село ходеше,
ходи Маринка и пита,
кой има булче, кой няма -
да му пристане!
А че се Марко провикна:
- Аз нямам булче, аз нямам!
Че му Маринка пристана...
Марко Маринка думаше:
- Хайде да идем, Маринке,
в нашето село голямо.
Маринка на конче покачи
и с Марка тръгнали,
кат мина гора зелена,
настана поле широко,
сред поле - дърво високо,
под дърво бея седеше,
кървави глави ядеше!
Като край бея минаха,
Марко на бея думаше:
- Бейо ле, пашо, бейо ле,
ази съм, бейо, намислил
да взема да се оженя,
теб да те кръстник направя.
Беят на Марка думаше:
- Иди си, Марко, ще си взема булчето
и двама ще дойдем.
Сватбата да си изкараме,
на тебе кръстник ще стана.
Като си Марко замина,
бея си у тях отиде,
какво да види -
негово булче хубаво
след Марка е заминало.
Беят се много разсърди,
а че си конче възседна,
в Марково село пристигна,
в Маркова къща голяма,
с каменни дувари зидани -
не може птичка да хвръкне,
камо ли човек да мине!
Беят на Марка думаше:
- Марко, да знеш,
двайсет години да минат,
Маринка ще си убия,
къс по къс ще я направя!
Двайсет години минаха,
беят се на просяк направи,
през Марково село минава,
всичките излизат,
на просяк даром даруват.
Маринка и тя излиза,
кат я бея погледна
веднага й глава отряза
и на Маринка думаше:
- Маринке, либе Маринке,
Маринке, първо венчило,
аз нали ти казах -
двайсет години да минат,
главата ще ти отрежа,
къс по къс ще я направя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016