|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим
Разплакала се Калудка
от връх, от Стара планина,
от хайдушката равнина.
- Кой има булче, кой няма,
кой няма - да му пристана!
От Беля да ме отърве,
от Беля - баш хайдутина.
Мене ми вече дотегна
остри ножове да изтривам, (2)
кървави ризи да пера!
Отде я зачу Марко,
Марко, Бельова братовчед,
и той при Калудка отива,
и на Калудка думаше:
- Калудке, булка хубава,
хайде на мене пристани, (2)
аз ще те от Беля отърва!
Калудка дума на Марко:
- Не бива, Марко, не става, (2)
като се Бельо научи, (2)
той ще ми глава отреже.
Марко Калудка пак дума:
- Не бой се, не бой, Калудке, (2)
аз ще го хитро излъжа!
И купили було до земя,
че си Калудка забулят
и се на конче покачили,
и за Марково село тръгнали.
Беля на пътя видяха, (2)
и той си сабя точеше,
и си на Марко продума:
- Кога ти мома пристана?
- Снощи ми мене пристана,
таман като из пътя вървхме,
из пътя като вървяхме
едина на други думахме -
когото срещнем най-напред,
ти ще ни, Бельо, венчаеш!
- Я открий, Марко, булчето
да видим прилика ли ти е,
както и на мене Калудка.
- Не бива, Бельо, не става,
не си ли чувал от стари - (2)
кръстник кумица не гледа.
Много се Бельо зарадва,
ах, че си конче покачи
и право у тях препусна,
отдалеч Бельо викаше:
- Я излез, булке Калудке,
млада кръстница ще станеш!
Не е излязла Калудка,
най излязла майка му,
че тя му порти отваря.
Бельо мама си продума:
- Къде е, мамо, Калудка,
че ти ми порти отваряш?
- Бельо, синко Бельо,
снощи Калудка пристана (2)
на Марко - твоя побратим.
Много се Бельо ядоса,
ах, че си конче покачи,
и подир маркови препусна,
но не можа да ги достигне.
До маркови порти кат стигна,
порти били зключени.
Той се на порти покачи,
от високо Бельо викаше:
- Калудке, булке хубава,
девет години ще ходя, (2)
пак ще ти глава отрежа!
И ходи Бельо, че ходи
цели ми девет години,
без да се Бельо обръсне
и пусна брада до пояс.
На десета година
той у Калудки отива
и си на порти почука,
че е излязла Калудка
и си на Бельо думаше:
- Просячко, стари просячко,
не си ли чувал за Беля,
за Беля - баш хайдутина?
- Как да не съм чувал, ма булка,
вчера на Беля година слагаха
и на мене му раздадоха (2)
неговия пръстен да нося,
да нося и да разправям,
че се е Бельо поминал.
- Просячко, стари просячко,
почакай тука мъничко,
блюдо жълтици да ти дам
дето за Беля разправи!
Паламарца, Поповско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2016
|