* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Дафинка из двори ходеше,
ходеше и плачеше.
Марко по пътя вървеше
и на Дафинка думаше:
- Дафинке, мома хубава,
защо ходиш и плачеш?
Дафинка дума на Марко:
- Бактисах, Марко, кандисах,
кървави ризи да пера
и ръждиви саби да трия.
Няма ли кой да ме отърве
от Вельо, баш хайдутина?
Марко на Дафинка думаше:
- Аз ще те, моме, отърва
от Вельо, баш хайдутина.
Бяло си було извади
и с мене, Дафинке, тръгни.
Като Вельо срещнем,
ще се, Дафинке, прибулиш.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
наели гора зелена.
Дафинка си глас дочула
и на Марко продума:
- Това е, Марко, Вельо,
Вельо, баш хайдутина,
той ще ми главата отреже.
Дафинка було преметва
и си Вельо срещнали.
Марко на Вельо думаше:
- Вельо, баш хайдутино,
това е моята булка,
а ти ще бъдеш кръстника.
Вельо на Марко думаше:
- Повдигни, Марко, булото
да ти видя булчето,
мязате ли си двамата?
Вельо си у тях отива
и на майка си думаше:
- Къде е, мамо, Дафинка?
Майка дума на Вельо:
- Дафинка на Марко пристана.
Вельо си конче възседна
и на конче думаше:
- По-бързо, конче, да вървиш
и ако си Дафинка намерим,
краката ще ти позлатя.
Вървели, що са вървели,
цели девет години.
Най-подир Вельо
просешки дехи облече
на просяк се преструва.
От село на село той тръгна
и тяхното село пристигна
и на чешмата той седна.
Дафинка на чешма отива,
с бели котли за вода,
и на просяка продума:
- Добър ден, просяче!
От къде идваш и на къде отиваш?
Не си ли чувал за Вельо,
Вельо, баш хайдутина,
дали е жив, дали е умрял?
Тогава просяче продума:
- Вчера му три дни слагаха
и на мене пръстен дадоха.
Дафинка дума на просяче:
- Хайде у дома да идем,
аз да те, просяче, наградя,
дето ми за Вельо ти каза,
за Вельо, баш хайдутина.
Като у тях отивавт,
Дафинка тогава познала -
това не е ръка просешка,
а ръка на хайдутин.
Като се навела да му полива,
той от пазва си сабя изважда
и на Дафинка глава отрязва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016