* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Белчо из пътя вървеше,
край Грозданкини дворове,
Грозданка булка хубава,
тя из двор ходи, ем плачи.
Белчо Грозданка питаше:
- Грозденке, булка хубава,
що по двор ходиш, ем плачеш,
защо ни ходиш да пееш,
кво ти са й, мари, дойдяло,
дойдяло, ем догневяло.
Грозданка Белчо думаше:
- Белчо льо, приматарино,
кога ме питаш, жа кажа,
дойдяло ми се й, дойдяло,
дойдяло, ем догневяло,
кървави саби да трия,
юнашки глави да крия.
Белчо Грозданка думаше:
- Грозденке, булка хубава,
хай да ми, мъри, пристанеш,
дорде си млада, хубава,
дорде те тачат хората,
хората, ем комшиите
на мойта златна кушия,
с дванайси коня, крадени,
крадени, препродадени,
още дванайси крадени,
крадени, непродадени.
Грозданка Белчо думаше:
- Белчо льо, приматарино,
я стой ме, Белчо, почакай,
Марко на лова да изпрата,
говеда в агъл да запра,
мъжка си рожба да приспя,
стара свекърва да излъжа,
че щим за вода да ида
на хайдушкотокладенче.
Че сипя, Белчо, та чака,
Марко на лова изпратила,
говеда в агъл запряла,
мъжка си рожба приспала,
стара свекърва излъгала,
че ще за вода да иде
на хайдушкото кладенче,
тя се при Белчо качила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016