* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка върви по двори,
по двори, по калдъръми,
златно кандило миеше,
миеше и го триеше.
Жално си, милно, плачеше,
плачеше, люто кълнеше:
- Бактисах, Боже, сандисах -
тоз Марко върли хайдутин,
тоз Марко ян-кеседжия,
по среди-нощи си дохожда
портите да ми разхлопва,
кучета да ми разлайва,
децата да ми разбужда,
разбужда, да ги разплаква!
Отде я зачул тоз Вельо,
тоз Вельо - младо търговче
от Прилеп града голяма.
Той на Грозданка думаше:
- Грозданке, булка хубава,
я ела ми, мари, пристани,
от Марка да се отървеш,
от Марка, ян-кеседжия;
аз ще те, мари, заведа
в Прилеп града голяма!
Грозданка дума на Веля:
- Вельо ле, младо търговче,
още ме малко почакай,
че имам дете кърмаче,
кърмаче едногодиначе -
детето да си заиграя,
заиграя, да го забавя,
тогаз със тебе ще дойда,
от Марко да се отърва.
Вельо я малко почакал;
увлягла в малка градинка,
жълта си дюля откъсна,
че я на дете подала,
тогаз със Веля тръгнала,
тръгнала да му пристане
в Прилеп града голяма.
Минали поле широко,
влезли в гора зелена,
Грозданка Веля думаше:
- Вельо ле, младо търговче,
я бръкни у куюм джобове,
извади було червено,
та да ме мене прибулиш,
че да не ни срещне тоз Марко,
тоз Марко върли хайдутин,
тоз Марко ян-кеседжия -
главите ще ни отреже.
Вельо си було извади,
че си Грозданка прибули;
таман я Вельо прибули,
насреща им иде тоз Марко,
тоз Марко, върли хайдутин,
тоз Марко, ян-кеседжия.
Че им главите отрязал,
с катран ги намазал,
на два ги кола забучил
и се изясно провикнал:
- Да върви мало и голямо,
да вървят, пример да вземат,
как се на други пристава!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016