* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка ходи по двори,
по двори и калдъръми,
бистро си сълзи ронеше,
златно кандило миеше
и пред бога се молеше:
- Боже ле, боже господе,
додяло ми е, боже ле,
ръждяви сабли да трия,
хайдушки глави да крия,
кървави ризи да пера,
на тоз ми Марко кеседжий.
Велко Грозданка думаше:
- Грозданке, булка хубава,
ела ми млада пристани,
дор ми си млада хубава.
Грозданка Велко думаше:
- Велко льо, Велко чорбаджий,
как да ти, Велко, пристана,
аз имам малко детенце,
на кого да го оставя?
Велко Грозданка думаше:
- Грозданке, булка хубава,
и туй ли да те науча?
Ти имаш стара свекърва;
ти привлез горна градинка,
откъсни жълта ябълка
и си детето залъжи;
че грабни бели бакъри
и се за вода наречи
най на долното кладенче,
там ще те ази причакам.
Както я Велко научи,
и тъй Грозданка сторила,
сторила и направила.
Грабнала й бели бакъри,
че се за вода нарече
чак на долното кладенче,
дето я Велко причака,
че я за ръка улови
и я на конче прихвърли.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
навлезли в поле широко,
ето го Марко де иде -
ето го Марко насреще.
Велко Грозданка думаше:
- Грозданке, булка хубава,
ето го Марко насреще,
как'о със нази ще стане?
Грозданка булка хубава
тя се на страна загледа.
Велко на Марко думаше:
- Марко льо, Марко кеседжий,
аз ще те, холан, калесам
на мене кръстник да станеш;
аз ще те, Марко, очаквам
да дойдеш да ме венчаеш.
Марко си у тях отиде
и на майка си думаше:
- Мамо льо, стара майно льо,
къде е, мамо, Грозданка?
Маркова мама думаше:
- Марко льо, сино Марко льо,
Грозданка за вода отиде,
отиде, синко, не дойде.
Марко му жалба дожаля,
дожаля и му доболя;
съблече дрехи юнашки,
облече дрехи просешки,
тръгна Грозданка да търси.
Ходил е Марко, търсил е
цели ми девет години;
от село у село кат' ходи,
той у едно село отиде,
дето е била Грозданка.
Сред село чешма голяма.
Марко на просяк се стори
и на чешмата застана,
де вър'ят мало й голямо
водица да си наливат,
дано Грозданка да дойде
водица да си налее.
Вървели мало й голямо,
ето й Грозданка де иде
да си водица налее.
Като Грозданка наближи,
право при просяк отиде
и на просяка думаше:
- Просяче, бедний просяче,
от село у село кат' ходиш,
у Марково село ходи ли,
жив ли е Марко, умрял ли й?
Просяк Грозданка думаше:
- Грозданке, булка хубава,
вчера бях в село при Марка,
умрял е Марко кеседжий,
вчера му три дни правиха,
и му дрехите раздават,
на мене пръстен дадоха.
Грозданка пръстен познала,
че си просяче покани,
право го у тях заведе.
Като си Марко отиде,
съблече дрехи просешки,
облече дрехи юнашки,
сред двори огън накладе,
на огън маждрак забива
и на маждрак я забучи.
Марко на Велко думаше:
- Велко льо, Велко чорбаджий,
я седни, Велко, я седни
да ядем, Велко, да пием,
дорде Грозданка изгори.
Седели, яли и пили
три дни ми и три вечери;
Грозданка жива горяла.
Каквот' Грозданка сторила,
сторила и намерила -
Грозданка жива изгоряла.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016