|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим
Бельо Еленки думаше:
- Мъри Еленке, Еленке,
три годин' у вас кондисвам,
триста си гроша похарчих,
да ти армаган купувам,
лимони и портокали,
смокини и резекия,
дума не съм ти продумвал,
в очи не съм те поглеждал.
Ела ми млада пристани,
докат' си млада глупава,
ний да се двама земнеме.
Еленка дума на Беля:
- Бельо льо, бейликчиино,
как да ти ази пристана?
Мене ме Марко заръча -
хубаво гледай Иванче,
Иванчо първа люлчица.
Бельо Еленки думаше:
- Мъри Еленке, Еленке,
и то ли да те науча?
Ти привлез горна градинка,
разпаши колан копринен,
на ябълка го привържи,
злат'а си люлка напра'и;
когато вятър повее
ще си Иванче люлее,
когато дъждец повали
ще си Иванче окъпе.
Нови пазар (СбНУ 47/1956, № 200 - "Бельо вика Еленка да
му пристане"); бейликчиино, от бейлик, беглик - събирач на данък беглик.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2016
|