* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Бельо Еленке думаше:
- Мари Еленке, Еленчице,
Маркова бяла кадънчице,
яла ми млада пристани,
дур ми си млада, глупава,
дур ум не ми си добила!
Еленка Бельом думаше:
- Как да ти, Бельо, пристана,
мене ми Марко заръча:
- Добре да гледаш момчето,
момчето, герджик Иванча,
че ти главата отрязвам
кат' на гергьовско агненце,
кат' на петровско пиленце!
Бельо Еленке думаше:
- Мари Еленке, Еленчице,
Маркова бяла кадънчице,
и то ли да те науча,
и то ли, мари, не знаеш?
Ти повлез горна градина,
разпаши пояс копринен,
преведи клонче ябълково,
направи люлка на Иванча.
Когато дъждец поръмти -
да си Иванча окъпе;
когато вятър повее -
да си Иванча полюлей!
И тъй Еленка пристана
на Беля баш хайдутина.
Когато Марко пристигна,
той на майка си думаше:
- Я къде й, мамо, Еленка?
Еленка, синко, пристана
на Беля баш хайдутина.
Марко си конче развожда
и на кончето думаше:
- ' Ко ми Еленка пристигнеш,
ще ти краката позлатя,
ще ти ногните посребря!
Конче на Марко думаше:
- По-скоро, Марко, възсядай!
Че си Еленка пристигна
на Бяло море сред Дунав,
Марко си Беля засяка,
Еленкина глава отряза,
на мама си подарък занесе...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016