* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Тръгнал Марко с брата Андреяша
да обходи гори и планини.
Настанали у планина суха,
у планина суха, без водица.
Андреяша жажда налегнала,
та си вади сабя дамаскиня,
да си бодне коня изпод себе,
да ми пие тия черни кърви.
А Марко си на брата продума:
- Я ме слушай какво че ти кажем,
я не боди коня изпод себе,
тука доле у планина суха
има, братко, малка механица
с механджийка мома маджаркиня.
Само гледай от кон да не слизаш,
че мома е хитра, гяволита
и братиме и с лошо и с харно.
Па се пусна дели Андреяша,
право тегли, у механа стига.
Завърза си кон на вити порти,
провикна се колко сила има:
- Е те, тебе, млада механджийке,
я изнес ми вино за жълтица.
Проговаря мома маджаркиня:
- Тук не давам вино за жълтица,
я го давам на юнашка вяра.
И кой си от коня не слезе
да ме люби, китка да ми вземе
на него му вино давам.
Послуша я дели Андреяша,
та увлезна у хладна механа.
Там затече петдесет юнаци:
всеки нему чаша вино дава,
а на него пак се малко види.
Досети се млада механджийка,
че юнак е на вино делия,
та изнесе чаша ведреница,
що събира дванайсе оки.
Щом я вдигна, наведнъж я глътна
и легна веднага, та задрема.
А мома си на юнаци дума:
- Фала, вазе, петдесет юнаци,
я ставайте, глава му вземайте
та наново адет да не вадим
при юнаци мома да го губи.
Та станали, глава му вземали
и със нея титра заиграли.
Чека Марко у планина суха,
чека Марко, брата не дохожда.
Па си пуска Шарко, добра коня.
Отдалек го мома съгледала,
на юнаци тихо продумала:
- Арни лова на крака ни иде
да видите каква юначина
главата му - цяла вълчетина,
капата му - цяла мечетина,
мустак му - като черно агне,
черно агне - половингодишно.
Я станете, с хитрост го срещнете!
Стигнал Марко до витите порти,
като видел на брата си коня
бие с крака колко сила има,
провикнал се Марко, добър юнак:
- Фреота е бог да те убие
да се мъчи кон за порти вързан.
Посакал е вино за жълтица
а она тогай му е казала:
- Тук не давам вино за жълтица,
а го давам на юнашка вяра,
и кой си от коня не слезне,
да ме люби, китка да ми вземе, -
на него му вино не давам!...
Разсърди се Марко, добър юнак,
та откачи тежка боздугана,
та удари тия вити порти,
как удари у двор ги укара.
Та завърза Шарко за вити порти,
па увлезна у хладна механа.
Като виде петдесет юнака,
че с главата титра си играят,
та засече налево, надесно,
та изсече петдесет юнаци.
Шарко вънка бие колко сила има,
та не дава човек да излезне.
Марко сите до крак изтрепал.
Па си взема глава Андреяша,
та я тури коня у зобница.
Па долови мома маджаркиня,
та я цяла със катран намаза
и я Марко у механа запали
да му свети, доде вино пие.
Па си взема Шарко, добра коня,
та си тръгна за Прилеп да иде.
Низ друма го дремка нападнала,
задремал е и лош сън сънувал.
Около него мъгла припаднала,
низ мъглата ситна роса вали,
навали му калпак самурлия,
калпак падна, та му кон подплаши.
Трепна Марко, та се от сън събуди.
Среща иде старец белобради,
па му Марко ''добра среща'' казва
и го пита от къде пътува.
Проговаря старец белобради:
- Изпреходих български краини
и си ида от Прилепа града,
а у Прилеп чудо е станало.
Бог убил го Беле от Костуро,
та нападнал у тъмни тъмнини,
нападнал е на Прилена града,
а най-млого на Маркови двори.
Та опленил всичко, що намерил
и зароби Маркови робини,
и залюбил Марку първо либе
с първа рожба Огнянчо детенце.
А на Марко макя остарела
с кон потрошил тиа стари кости,
полумъртва на порти се валя.
Викна Марко, викна та заплака,
като плаче, до бога се чуе,
сълзи рони, та си Шарко къпе.
Па пристига у Прилена града,
там затече макия остарела
и на Марко с мъка проговаря:
- Леле, синко, леле, мили синко,
що си сине, дома не седехте,
та ви синко дома оплениха.
Кам ти, синко, роби и робини?
Къде ти е Елена невеста?
Къде ти е Огнянчо детенце?
А къ юде е брат ти Андреяша?
- Зърни, майко, коня у зобница,
ти че видиш брата Андреяша.
Като виде макя глава на Андрея
и ваднъг се с душа разделила.
Па се чуди Марко и се звери
как да иде у Костура града
да отвърне на латинец Беле.
Не бричи се Марко три години
три години и три месеца.
Направи се Марко църн калугер,
па си хвана Шарко, добра коня
па му взема и черна завивка,
па е тръгнал милост да събира,
да си проси божа милостиня.
Та отиде у Костура града.
Видели го негови робини
и познали Шарко, добра коня,
та си тихо, поскришом думали:
- Я гледай Шарко Господаров
гост неканен, ама много чекан.
Отишли, та са Беле викнали
да го венча Елена невеста.
Зарадва се Беле господаро,
ма си събра и знатни юнаци,
па седнали у чес трапеза,
и поканили Марко, добър юнак.
Па започнал Беле да се хвали,
да се хвали с Маркови ботуши.
Па извадил сабя дипленица,
ка я вземал, така я изтеглил.
Проговори Беле господаро:
- Бог убил те, Марково колено,
отсега си сите надминало,
а кога ти у години навлезеш
че изплашил мало и големо.
Па подавал сабя дипленица,
като дошло ред и на Марко
он си се у сабя завардил
па рекъл Беле господаро:
- Мене дайте книга и писалка.
Па гребнал сабя дипленица,
та засече налево, надесно,
па долови Бале господаро.
Отреза му ръце до рамена
отреза му нозе до колена,
извърте му тиа църни очи.
Остави го на друм да се мъчи,
да се мъчи и милост да проси.
Па се върна у Белеви двори,
па си взема негови роби,
па си взема Елена невеста,
та ги заведе у Прилепа града.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016