* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Гюргено, мори Гюргено!
Провикнала се Гюргена
низ тая гора зелена,
от тая къща богата:
- Бре, варай, Боже, до Бога,
от тая къща богата,
от тия лоши джелепи!
Весден си меся и печа,
на девет търли хлеб пращам,
десета търла конярска!
Са нощ си седя, та преда
на зълви тънки дарове -
ега им пусти останат!
Девере чорапи плета -
ега ги живи не скинат!
Па вече ми се додея,
додея, мори, досади -
що нема негде некого
от майчина ми роднина,
от бащина ми крътина,
па ако не би бегала!...
Дочул я Стоян из гора,
та на Гюргена говори:
- Гюргено, мори Гюргено,
и на мене се додея,
додея, мори, досади
от моето сиво стадо -
пасееки, кърмееки,
студна вода поееки!
Айде, мори, със мене,
двата ние да бегаме!
Гюргена вели-говори:
- Чекай ме, чекай, Стояне,
много си ме, бре, почекал,
и още малко почекай,
да си дойде ден Гергьовден,
тогай се наште разносат -
свекър, свекърва на църква,
зълви, девери на хоро,
първото любне у гора,
у гора при сиво стадо!
Тогай, Стояне, да дойдеш,
тогай ние че бегаме!
Чека я Стоян, почека,
та дойде и ден Гергьовден.
Нийните се поразнели -
свекър, свекърва на църква,
зълви, девери на хоро,
пръвното любне у гора,
у гора при сиво стадо.
Па си дойде млади Стоян,
тогай са двата бегали
през тая гора зелена.
Кога си беха през гора,
они си двата думаха:
- Кои са тия оздоле? -
Се си прилича, прилича
нашата снаха Гюргена!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016