* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка двори метеше,
майка си люто кълнеше:
- Мале ле, да се провалиш,
място да няма да лежиш,
де ме, мамо, отдаде
на този Марко кеседжи!
Омръзнало ми й, мале ле,
кървави ризи да пера,
остри ножове да мия,
юнашки глави да крия.
Таман Грозданка тва дума,
Вельо покрая минува,
той на Грозданка думаше:
- Грозданке, булка хубава,
като ти толкоз дотегна,
ти я ела, либе, при мене,
на мене булка да станеш.
- Вельо льо, чорбаджиийо льо,
аз имам дребни дечица,
на кого да ги оставя?
- Грозданке, булка хубава,
и тва ли тебе да уча?
Набери круши, ябълки,
та си децата залъжи,
та че при мене да дойдеш.
Грозданка Вельо послуша,
набрала круши, ябълки,
та си децата залъга,
та че при Вельо отиде.
Вельо я на конче качи.
Отиват да се венчават.
Вървяли, колко вървяли,
на среди пътя срещнали
Марко ми, кеседжията.
Вельо на Марко думаше:
- Марко льо, кеседжийо льо,
по-скоро в село да доиш,
да идеш, да вземеш булчето,
да дойдеш, да ме венчаваш!
И Марко си в къщи отиде,
и на Грозданка повика:
- Грозданке, булке хубава!
Няма я булка Грозданка,
не се обади Грозданка,
а най излели нейните,
нейните дребни дечица.
И Марко тогаз му на ум дойде,
и си на конче думаше:
- Конче, мило мойо, алено,
ако ми Грозданка застигнеш,
гривата ще ти позлатя,
юздата ще ти посребря!
Таман до порта стигнали,
порти се затворили.
Марко на конче глава отряза,
та че хвърли дрехи юнашки,
обляка дрехи просешки.
Та ходи Марко, та скита,
цели ми девет години.
Грозданка, булка хубава,
тя за вода отиде.
Като на чешма отиде,
тамка си, холан, завари
един ми стар просяко,
и тя му селям отдаде,
и си нещичко попита:
- Дядо ле, ти стар просяко,
ти много ходиш и знаеш,
ти ще ми, дядо ле, кажеш,
Марко ми, чорбаджията,
дали й жив Марко или умрял,
за него да ми разправиш?
Дядо Грозданка думаше:
- Грозданке, булка хубава,
Марко се, булка, помина,
вчера ми четиресе викаха,
златен ми пръстен харизаха.
Грозданка дядо думаше:
- Хайде да идем у дома,
да те нагоста и почерпя.
Та че у тях си отишли.
Грозданка, булка хубава,
тя си бакъри остави.
Грозданка, булка хубава,
тя го за ръка улови,
тогаз й на ум доде,
тва не е ръка просешка,
ами е ръка хайдушка.
Като го в стая заведе,
в стаята при мъжа си,
мъжа й Вельо чорбаджията,
и Марко на Вельо думаше:
- Вельо льо, чорбаджиийо льо,
я дойдох да ви венчая,
хайде да ви двама венчая.
Марко си ножче изкара,
та че ги двама заколи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016