* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка, булка хубава,
тя си низ двори ходеше,
дребни си сълзи ронеше,
бели си ръце трошеше
и се на Бога молеше:
- Бре, Боже, бре, мили Боже,
омръзна ми, Боже, дотегна
кървави ризи да пера,
остри ножове да мия,
човешки глави да крия.
Вельо на пътя вървеше,
той на Грозданка думаше:
- Грозданке, булка хубава,
яла ми, холам, пристани -
аз ще те от Марко отърва,
от Марко, кеседжията.
Грозданка Вельо думаше:
- Не мога, Вельо, да дойда -
аз имам малко детенце,
на кого да го оставя?
Вельо Грозданка думаше:
- Грозданке, булка хубава,
това ли тебе да уча,
да уча, да те науча.
Имате долни градинки,
вътре имшии всякакви.
Набери пазва ябълки
и си детето залъжи.
Грозданка Вельо послуша.
Влянала в долни градинки,
набрала пазва ябълки
и си детето залъга,
и си на Вельо пристана.
Вельо я на коня качи,
със бял ямурлук я зави.
Вървяли, що са вървяли,
Грозданка Вельо думаше:
- Вельо ле, Марков аратлик,
ако ни Марко пресрещне,
двамата ще ни заколи,
къс по къс ще ни направи.
- Не бой се, холам, Грозданке,
лесничко ще го измамя,
хитричко ще го излъжа.
Докат си дума издума,
я че го Марко отде иде
и си на Вельо думаше:
- Гелала, гела, Вельо ле,
къде ходиш, какво водиш?
- Урала, ура, Марко льо,
малка ми мома пристана,
ала си кум аз нямам -
да дойдеш да ни венчаеш.
Марко на Вельо думаше:
- Открий си, Вельо, булчето,
да ти булчето аз видя,
май много мяза на мойто.
Вельо на Марко думаше:
- Не може, Марко, не бива
кум кумица си да види.
И са се те разделили,
Марко си във тях отиде.
Кога във къщи пристигна,
тя не излезе Грозданка,
ами излезна майка му
с черна кърпа забрадена,
със дребни сълзи на очи.
Марко майка си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
ти си на седемдесет години,
не бях те виждал, мале ле,
досега ти да заплачеш.
Какво ти е дотегнало?
Маркова стара майчица,
тя си на Марко думаше:
- Марко льо, синко Марко льо,
Грозданка булка хубава,
тя си на Вельо пристана,
остави мъжка рожбица
аз да я, синко, отгледам.
Марко се много ядоса
и си на конче думаше:
- Конче ле, вихрогонче ле,
ако Грозданка достигнеш,
гривата ще ти позлатя,
подкови ще ти посребря.
Че метна Марко левия крак.
Докато метне десния,
стигна до Вельови порти -
Вельови порти заключени.
Три пъти конче се засили,
порта не можа да прескочи.
Марко се много ядоса
и му главата отряза.
Захвърли дрехи юнашки,
облече дрехи просешки.
Девет години той скита,
дано Грозданка посрещне,
никъде той не я видя.
На десетата година
на тяхна чешма отиде.
Грозданка за вода дошла
и си на просяк думаше:
- Дядо льо, стари дядо льо,
ти много ходиш и знаеш,
нещичко ще те попитам,
право на мене да кажеш.
Не си ли чувал за Марко,
за Марко кеседжията,
дали е жив или умрял.
Просяк на булка думаше:
- Булке ле, млада невясто,
ази съм чувал за Марко.
Вчера покрай тях преминах,
той е починал, починал,
четиресет му правеха,
пръстена му ми дадаха.
Като го видя Грозданка,
много се тя зарадвала
и си на просяк думаше:
- Просяче старо, незнайно,
ай да те у дома заведа
да ядеш, още да пиеш
и да се още веселиш,
че ме от Марко отърва.
Тръгнали двама да идат,
стигнали тяхната къща,
по стъпало се качили.
Просяк Грозданка думаше:
- Булке ле, млада невясто,
подай си, булке, ръката -
тежка ме старост налегна,
не мога стълби да мина.
Грозданка си даде ръката.
Като го за ръка хванала,
и го Грозданка познала,
че това не е стар просяк,
ами Марко кеседжия.
Те са във къщи влягнали,
Марко си сабя извади
и си на Вельо думаше:
- Вельо льо, мой приятелю,
яла близо до Грозданка,
двамата да ви венчая.
Наляво й надясно се завъртя
и им главите отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016