* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Марко шета земня да обходи,
да си Марко Краина обиколи.
Па го срещна старец белобради,
а Марко му потийо говори:
- Добра среща, дедо белобради!
А старец му потийо говори:
- Дал Бог добро, непознато лице!
Отде идеш, дедо белобради,
отде идеш и къде пътуваш?
А старец си на Марко говори:
- Като питаш, непознато лице,
че ти кажем откъде пътувам -
минах Воден и Косово поле.
Сношка минах през Прилепа града,
а у Прилеп чудо е станало -
посилил се Беле от Костура,
та разорал Маркови дворове,
стара макя с коня му нагази,
пред порти се полумъртва валя.
А либе му за либе залиби,
мила сестра измекярка везе,
мъжко дете за робче зароби.
А Марко си на старец говори:
- Научи ме, дедо белобради,
що да правим с проклето латинче -
я съм Марко от Прилепа града.
Погазиа наша чиста вяра!
А старец му потийо говори:
- Моли Бога, мой посинче Марко,
моли, Марко, Бог да те научи!
Почуди се Марко, подзвери се,
па отиди Марко Света гора,
па поседи Марко три месеци,
та урасте у коса и брада,
па облече рухо калугерско,
па отиде у Костура града.
Край Костура петдесе робини,
та на плоча платна си белили.
От кон слезна Марко Кральевикин,
па запита петдесе робини:
- Фала ваша петдесе девокьи!
Дали сте си петдесе слугини,
та белите тиа черни платна?
Проговарят петдесе робини:
- Хвалим тебе, църно калугерче,
ние не сме петдесе слугини,
нало сме си Белеви робини.
А Марко си робини запита:
- Фала ваша, Белеви робини,
знаете ли Бела господара
каква сила у юнасто има?
Отговарят Белеви робини:
- Знаеме го, как да не знаеме,
сила има Беле господаро -
тая плоча до колене вдига.
А Марко си на робини рече:
- Фала ваша, петдесе робини!
Я тръгнете до петдесе платна,
та азека плоча да повдигнем,
да си азе сила поопитам.
Тръгнали са петдесе робини,
тръгнали са до петдесе платна.
Наведе се Марко Кральевикин,
плоча вдигна като овчо руно,
захвърли я сред Синьо езеро.
Изпищели петдесе робини
и на Марко потийо говорят:
- Фалай тебе, църно калугерче!
Що ни толкоз пакост ти направи,
назе Беле сите че изколи.
А Марко им потийо говори:
- Сека да си у дома отиде,
я че д' идем у Белеви двори
да погубим Беле господара.
Та па ойде у Белеви двори.
Беле събрал госкье и роднини -
ядат пият и са па весели,
и поп чекат Беле да си венча,
да го венча с Маркова Елена.
Отиде си Марко край трапези
и си Марко на трапези викна:
- Бог помага, честито трапезо!
- Дал Бог добро, църно калугерче,
добре дошел, ти наш гос ненадан,
гос ненадан, ала много чекан
да венчаеш Беле и Елена.
А Елена, Марковица млада,
Шарко позна, Шарко прегърнала
и на Шарко потийо говори:
- Оти, Шарко, Марко не запази?
Па попита църно калугерче:
- Фалам тебе, църно калугерче!
Що чеш язди Марковата коня
и що носиш Марковата сабля?
а Марко го тийо отговаря:
- Фала тебе, премлада невесто!
Бой се сблъска със черни арапье -
Марко падна у бой със арапье,
та му везех коня за гробнина,
и му везех сабля за третини.
Това носим Марковата сабля,
това яздим Марковата коня.
А па Беле весел и превесел,
че е Марко у бойове паднал,
па Елени потийо говори:
- Фалам тебе, Елено невесто!
Изнеси ни Марковата сабля,
опленена от Маркови двори,
всички с нея талим да играем.
Изнела е Елена невеста,
изнела е Марковата сабля,
та я везе Беле посподаро,
та я върти налево, надесно,
па я даде Огнянчо детенце.
Завърте я Огнянчо детенце,
завърте я налево, надесно -
сабля фучи като силен ветър,
а Беле му потийо говори:
- Бог убил те, Марково колено,
да си станеш на стан на юнасто,
че изплашиш мало и големо!
Па я дава на Марко юнака,
а Марко си на Беле говори:
- Фалам тебе, Беле господарю,
що ми даваш Марковата сабля,
та със нея талим да играем?
Мене дайте книги и псалтире
да ви вазе със Елена венчам.
Дума дума и сабля прифаща -
доде сабля за цренове хвана,
завърте се налево, надесно,
та съсече госкье и роднини,
сал остана Беле господаро -
пресече му нозе до колена,
отреза му ръце до рамена,
завърза го за дебело дърво
и му очи низ глава извърте,
па на Беле потийо говори:
- Седи, Беле, милостиня чекай!
Па си забра Елена невеста.
И си забра своя мила сестра,
и си забра Огнянчо детенце,
заведе ги у Прилепа града.
Кога ойде пред негови порти,
а майка му ни жива, ни мъртва,
кога виде до четири чеда,
а она се със душа растави.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016