|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим
Провикнала се е Гроздана -
- Аман, - вика - от Марко,
от Марко, от Кралевия.
Мене се й веке додяло
юнашки глави да крия,
остра сабя да мия
и кървави ризи да пера!
Няма ли нейде някой
да дойде, да му пристана?
Отгде я зачул, бре, Бельо,
бре, Бельо ми, бяло бакалче.
Той у Грозданини отиде
и се на порти провикна:
- Я дойдох, либе Гроздано,
я дойдох да ми пристанеш!
Гроздана Бельо думаше:
- Поседи, Бельо, почакай -
Марко на лов да отиде,
стара свекърва на махала,
тогава ще ти пристана.
Меричлери, Димитровградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2016
|