* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Провикнала се е Марийка
от високите чардаци,
от Бельовите пармаци:
- Кой има булка, кой няма
да дойде, да му пристана,
от Бельо да ме отърве,
от Бельо, върли хайдутин!
Дотегнало ми, Божне ле,
кървави ризи да пера,
човешки глави да крия,
ръждиви саби да трия!
Всяка ми вечер донася
по една глава човешка;
тази ми вечер донесе
дор две ми глави човешки -
първата беше татювта,
втората беше на батю.
Нийде се никой не нае,
най се е Марко понаел,
Марко ми Бельов побратим.
Той при Марийка отиде
и на Марийка думаше:
- Марийке, булка хубава,
я хайде да ми пристанеш,
от Бельо да те отърва,
от Бельо, бела голяма!
Марийка Марко думаше:
- Истрах ме, Марко, истрах ме,
Бельо в гората живей той,
ще ми глава отреже.
Марко Марийка думаше:
- Не бой се, не бой, Марийке,
аз ще го хитро излъжа.
Че му Марийка пристана,
че я Марко поведе, поведе,
че я на пазар заведе,
купи й дрехи венчални,
купи й було до земи,
че се на конче качили
в Марково село да идат.
През гора минали,
сред гора дърво високо.
Бельо под дърво стоеше,
Марко на Бельо думаше:
- Бельо бе, ти мой побратиме,
мене ми мома пристана,
като из пътя вървяхме
едни си други думахме,
който най-напред срещнеме -
него за кум ще каниме!
Тебе най-наред срещнахме -
тебе за кум ще каниме!
Бельо се много зарадва
и си на Марко дуамаше:
- Открий си, Марко, булчето,
да видя прилика ли ти й,
както на мене Марийка.
Марко на Бельо думаше:
- Бельо бе, ти мой побратим,
ни си ли чувал от старите -
кръстник кумичка не гледа,
докат не я венчай!
Като си Марко отиде,
Бельо си в тях отиде
и на порти похлопа -
да му Марийка отвори.
Отдалек Беля викаше:
- Радвай се, радвай, Мараийке,
млада кумичка имаме!
Не е излязла Марийка,
най е излязла майка му.
Бельо майка си думаше:
- Та къде й, мамо, Марийка,
тя да ме, майко, посрещне?
Бельова мама думаше:
- Бельо бе, синьо Бельо бе,
Марийка снощи пристана
на Марко, твоя побратим!
Ах, че се Бельо ядоса,
че си сабята извади,
че закла Бельо майка си,
люта се клетва закълна -
ще ходи Бельо, ще чака,
девет години да минат,
пак ще Марийка заколи.
Че ходи Бельо, че чака,
девет години минали,
че пусна брада до пояс...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016