* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка по двор ходеше
и дребни сълзи ронеше,
и се на Бога молеше:
- Кой има жена, кой няма,
да дойде, да му пристана,
от Бельо да ме отърве,
от Бельо, от хайдутина,
че ми е вече додяло,
додяло и дотегнало,
кървави ризи да пера,
остри саби да трия,
юнашки глави да крия!
Марку по пътя вървеше
и на Грозданка думаше:
- Грозданке, булка хубава,
Грозданке пиле шарено,
като ти е толкоз дудяло,
тръгвай, Грозданке,
тръгвай със мене,
с мене и с конче ми.
Вървели що са вървели,
минали гора зелена,
наели поле широко.
Грозданка Марку думаше:
- Либе, Марку ле, Марку ле,
ако ни Бельо присрещне,
главите ще ни отреже.
Марку Грозданка думаше:
- Не бой се, не бой, Грозданке ле,
аз ще го хитро излъжа.
Сред поле дърво високо,
под дърво Бельо седеше,
и лична си песен пееше:
- Либе Гроздано, Грозданке,
къде си либе, да дойдеш,
да дойдеш, да ме чуеш,
да ме чуеш как пея.
Марко на Бельо думаше:
- Добър ти ден, Бельо ле!
- Дал ти Бог добро, Марко ле,
какво е туй зад тебе,
зад тебе под ямурлука ти?
Марко на Бельо думаше:
- Ази се, Бельо, ожених,
в неделя ще ми е сватбата,
те те за кум калесвам,
с твоята булка Гроздана.
Марко си конче позбута,
Бельо си в къщи отиде
и от портите повика:
- Грозданке, булке хубава,
излез ми порти отвори
и ми кончето разведи.
Не е излязла Грозданка,
най е излязла майка му.
Тя си Бельо люто кълнеше:
- Клет-проклет, сине, да станеш,
с този ми твоя проклет хайдутлук!
Грозданка с Марко замина,
че й е вече додяло,
кървави ризи да пере,
остри саби да трие,
и юнашки глави да крие.
Ах, че му Бельо думъчня,
пророни сълзи като дъжд,
че хвърли дрехи хайдушки,
облече дрехи просешки,
от село на село просеше
и в Грозданкиното село отиде.
От къща на къща ходеше
и в Грозданкини отиде.
Грозданка по двор ходеше,
крейната и запретната.
Бельо си на Грозданка думаше:
- Бульо ле, бульо Марковице,
я дай ми, бульо, малко просия.
Грозданка вкъщи отиде,
че грабна шепа жълтици
и ги на просяк отнесе,
и ги на просяк подаде.
Като ги Грозданка подаваше,
и си го на прустите пуснала.
Бельо Грозданка улавя,
та й главата отрязва,
та че се викна, провикна:
- Марко ле, аратлико ле,
къде си, Марко, да дойдеш,
да се двамата надлъгваме...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016