Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Тръгнал Марко на лова да иде,
та обиде поле и планина;
ка премина през гора зелена
и настана през поле широко,
пуста му се дремка додремало,
та преклонил глава, та задремал.
Малко дремнал, много посънувал -
окол него мъгла припаднала,
низ мъглата ситна роса пада,
навали му калпак на главата,
калпак падна, та му кон подплаши,
па се сепнал, та се е събудил,
мерак станал, дома да си иде.
Па постегна низ равни друмове,
право тегли за Прилепа града.
Ка настанал край града Манастир,
край Манастир старец го е срещнал,
па на Марко "добра среща " каже.
- Дал Бог добро " - Марко отговаря.
- Отдека си, незнайни юначе?
Ако Бог ще, накъде ще идеш?
Отде идеш, накъде ще д`идеш?
Отговаря Марко добър юнак:
- Азе ида от Шарка планина
и отиждам за Прилепа града.
Наред ходих поля и планини,
ега би ще лова да уловя,
па не могох нищо да уловя.
А ти, дедо, откъде патуваш?
Откъде си и къде ще д`идеш?
Отговаря стара просячина:
- Азе ида от много далеко,
та преминах през неколко града:
преминал сам през Прилепа града,
минувал сам през Косово поле,
минувал сам през Водина града.
- Кажи, дедо, сега отде идеш?
- Сега ида от Прилепа града,
право тегла за Бугарска земя.
- Какво има у Прилепа града?
- У Прилепа чудо е станало -
снощи вечер у църна темнина
нападнал е Гино Латинко,
та е обрал прилепски джелепи
и опленил Маркова дома,
и е убил Марко стара майкя,
Марко либе робиня заробил,
Марко слуги за робе закарал,
а слугини за клети робини.
Марко кажи: - Дедо, стари дедо!
Леле, дедо, какво да направа?
Леле, дедо, те азе съм Марко,
кажи, дедо, какво да направа?
- Не знам, синко, какво да ти кажа,
моли Господ, Господ да ти каже!
Марко стегна своя добра коня,
па заплака низ равни друмове.
Като вика, глас до Бога иде,
сълзи рони, та коня окапа:
- Боже мили, сполай ми на тебе!
Защо пущаш проклети латинци,
та ни газат хрискянската вяра,
та се хвалят, че хрискяни губят!
Пусти Гино у Костур кондисал,
там останал царство да царува.
Мисли Марко три недели време,
сам си мисли, със кон се допитва:
- Кажи, коню, какво да направа?
Най-после е със хитрост постъпил -
стана Марко, в манастир отиде,
та облече калугерско рухо
и наметна свещена мантия,
прошетна се по Бугарска земя
та писува света милостиня.
Ред редил по сите градища,
ред е дошло и у Костур д`иде.
Стана Марко, у Костур отиде,
там закара Марко добра коня,
там занесе Марковата сабля
и занесе тежка боздугана.
Пуста сабля, сабля на сглабове,
саблята е колаче събрал,
па я турил под левата мишка,
а боздуган на коня закачил,
право тегли при Гинови двори.
Пред дворове река му минвала,
На реката му робини му прали -
Църна вълна бела да им стане,
Бела вълна църна да им стане.
Ойде Марко при клети робини.
- Помодзи Бог, Гинови робини,
дома ли е чорбаджия Гино?
- Дал Бог добро, отче непознати.
Дома си е, ала сега лежи,
Полегнал е дремка да подреме.
Си робини ником погледнали,
между себе дума продумали:
- Дали не е господаря Марко?
Па не могли Марко да познаят,
он ги познал, а они не могли.
Проговори църна калугера:
- Кажете му за Бога, за душа,
що обича Богу да подари -
я не сакам силом милостиня,
кой що сака, това нека даде -
Господ дава и малко и много,
Господ зима и малко и много,
кому какво силата достига.
Препозна се Латина робиня,
па попита църна калугера:
- Леле варай, отче свети гяне!
Защо яздиш Марковата коня?
Да не бъдеш тизе Крали Марко,
Марко беше наши господарин.
Отговаря църна калугера:
- Крали Марко, Бог да го опрости!
Он почина преди два месеца
У манастир "Свети Димитрия";
мене даде коня за опевло,
сегиз-тогиз свещ да му запалям.
Крали Марко, Бог да го опрости,
сполай Богу, ние да сме живи.
Си робини низ сърце дихнали,
си робини сълзи поронили,
си робини Марко оплакали.
Па станала Латина робиня,
отвела код Гинова стая,
- Чукай тука, он ще да излезе.
Па захвана калугер да чука,
ем да чука, ем със глас да вика:
- Излез, Гино, Богу дар да дадеш,
що обичаш, това да подариш -
Бог прибира и много, и малко
кой що сака, се ми Господ дава,
кой що дава, Господ пак прибира.
Излезал е Гино Латинико,
та да види църна калугера,
не познал го, че е това Марко,
па му каже Гино Латинико:
- А оттука, куче побеснело,
не познавам ни Господ, ни гявол!
Я съм днеска Гино Латинико,
я съм днеска Гино Звездалино,
на звездите азе заповедвам.
Проговори църна калугера:
- Постой, Гино, недей сърди Бога,
ти си още сънен, та не знаеш,
на Господ се нищо не опира…
Предума го църна калугера,
та наведе глава да му чети,
та му чети, греи и да му прости,
що е убил Марко стара майкя,
та па бръкна в левата пазва,
та извади книга да му чете.
Не извади книга да му чете,
бутна ръка под левата мишка,
та извади сабля на сглабове,
та отсече Гино руса глава,
трапна глава три пъти продума:
- Църно куче, я ка ме изяде!
Тогай Марко робини отробил,
тогай Марко на коня се качил
и съблече калугерски дрехи,
и обръсна калугерска брада,
и захвърли калугерска капа,
в плен закара Гиновото либе,
в плен закара Гинови слугини,
па потегли за Прилепа града,
песен пее, та майкя оплаква:
- Леле, Боже, леле, мили Боже!
Опрости ми, що сам ти прегрешил,
жал ми стана, че сирак останах!

 


Локорско, Софийско (СбНУ 12/1895, с. 68, № 5 - "Марко преправен на калугер и Гино Латиник в Костур"; =Йорданов, Велико. Крали Марко в българската народна епика. - Сборник на Българското книжовно дружество в София, I. С., 1901, № 45 - "Марко преправен на калугер и Гино Латиник в Костур"; =Арнаудов-Епос, № 7 - "Марко и Гино Латиник"; =Ангелов-Вакарелски, Трем, № 25 - "Крал Марко и Гино Латиник"; =Бурин, И. Юнак и ясно слънце (Народен епос). /Подбрал... С., 1955, с. 104 - "Марко и Гино Латиник"; =БНТ 1/1961, с. 393 - "Марко и Гино Латиник"). В антологията "Юнак и ясно слънце съставителят (Ив. Бурин) прави промяна в пасажа: "Тогай Марко робини отробил, / тогай Марко на коня се качил / и съблече калугерски дрехи, / и обръсна калугерска брада, / и захвърли калугерска капа..." и обяснява защо: "Мястото на втория стих, изглежда, е сбъркано. Слагам го след последния, за да се възстанови последователността на действието.".

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016