* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Гроздана по двори ходеше,
дребни си сълзи ронеше,
и жално-милно думаше:
- Не омръзне ли ми, мале,
кървави ризи да пера,
юнашки глави да крия,
остри ножове да мия?
Отде я зачу Филипа,
Филипа Прилепчанина,
той на Гроздана думаше:
- Ела, Гроздано, със мене,
на висок чардак ще ходиш,
жълти жълтици ще нижеш!
Гроздана на Филип дума:
- Как да се махна с детето?
Но му се е съгласила,
в люлчица дете сложила,
залюшка го, с Филип замина,
за Филип града голема.
Марко се на просяк направи,
жена си тръгна да търси
във Филип града голема -
на чешмата, дека Гроздана
за вода често ходеше.
Ето, Гроздана че иде,
люто просяче попита:
- От къде си ти, просяче?
Просяк й отговаря:
- Ази съм от Марково село,
Марко го вчера погребаха,
всичките дари дариха,
дадоха ми и на мене -
ето го Маркова пръстен.
Много се Гроздана зарадва,
просяче в къщи завежда -
просяче дарба да дари.
Взема си крина жълтици,
просяче да си дарува
и на просяче си дума:
- Дай си дисягите мръсни,
жълтиците да ти сложа.
Просяче й отговаря:
- Едната ми е брашнена,
а пък другата - скъсана...
Филип Гроздани думаше:
- Разгърни му пазвушката,
та му жълтиците сложи.
Кога пазвушка разгърна,
гледа - Марковите гърди
с чифте пищови запасани.
Марко Гроздана запитва:
- Не бе ли ти мъчно, Гроздо,
за мъжката ни рожбица?
Филип се много изплаши
и Гроздана възнак си падна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016