* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Оплакала се Ирина
от Марка, първото й либе:
- Къде да найда, Боже ле,
от Марка юнак по-добър?!
Де я зачуло Балабан,
Балабан, страшна войвода,
той си Ирина попита:
- Ирино, млада невясто,
дума съм зачул от тебе -
истина ли е, Ирино?
- Наистина е, Балабан!
Постой, Балабан, почакай
ключове да си намеря,
че са ключове във баба,
сандъци да си разключам,
премяна да си извадям,
премяна да си надяна.
Бабо льо, мила бабо льо,
я дай ми, бабо, ключове,
сандъци да си разключам,
премяна да си извадям,
че ми са братя дошлили -
майка ми болна легнала,
да ида, да я повидам;
ако ми майка загине,
църни ще дрехи да надя!
Взема Ирина ключове,
та си сандъци разключи,
та си премяна извади,
та се Ирина премени
със невестулна премяна,
та се прикрила Ирина -
млада ми, джанъм, невяста!
Вънка излезе Ирина
с Балабан страшен войвода;
той я на конче метнало,
станали, та са тръгнали.
Той си ги Марко сретнува,
на Балабана казува:
- Балабан, стар ми войводо,
я открий млада невяста,
да си я Марко повиди -
приляга ли ти невяста!
- Марко льо, добър ми юнак,
нямаме адет, Марко льо,
невясти да разкриваме!
Марко у майка отиде,
та си на майка казува:
- Мале ле, стара майчице,
къде е, мале, Ирина?
- Сино льо, сино, Марко льо,
Ирина, сино, отиде
във старата си майчица -
майка й болна легнала...
- Мале ле, стара майчице,
дал беше, мале ле, сляпа -
Ирина, мале, забягна
с Балабан страшна войвода!
Марко се на Бога помоли:
- Боже ле, мили Боже ле,
стори ме, Боже, стори ме
църен калугер да стана,
от село в село да ходя,
Ирина да си намеря!
Чул го е Господ, ослушал,
че го калугер направи.
Тръгнал е църен калугер
от село в село да шета,
та Ирина да намери.
Кога си Марко отиде
при тая нова чешмия,
Ирина млада невяста
студана вода налива.
Тя го Ирина попита:
- Църен ми, църен калугер,
пръстен си носиш на ръка,
той мяза да е Маркова?
- Невясто, млада невясто,
вчера ми Марко загина,
от ръка му пръстен извадих,
да видиш, познаваш ли го?
- Познавам си го, калугер!
- Невясто, млада невясто,
я съм си Марко млад юнак!
Че я вземало, Марко льо,
та я на конче метнало.
Кога са, Марко льо, ошли:
- Мале ле, стара майчице,
Ирина, мале, донесох!
Ирина с катран намаза,
Марко ми яде и пие,
Ирина на свещ гореше!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016