|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим
Маринка из село ходеше,
ходи Маринка и вика:
- Кой има булче, кой няма,
да дойде да му пристана?
Мене ми вече дотегна
късно нa чешма да ходя,
остри ножове да мия,
кървави ризи да пера,
човешки глави да крия!
Снощи ми Бельо донесе
до две глави човешки -
една ми беше на татя,
другата беше на батя.
Ах, че си Марко угади,
той при Маринка отиде:
- Я айде, айде, Маринке,
ти на мен да ми пристанеш!
Маринка Марко думаше:
- Как ще ти, Марко, пристана,
ако ни Бельо, бе, срещне,
двама ни ще ни заколи!
- Не бой се, не бой, Маринке,
аз ще го него излъжа.
Марко Маринка поведе,
че я в чаршия заведе.
Купи й було до земя,
че я на конче покаче,
на конче отзад покачи.
Минали гора зелена,
наслали поле широко.
Сред поле дърво високо,
под дърво се нещо чернее.
Като под дърво стигнали -
Бельо под дърво лежеше:
- Марко ле, бе, побратиме,
какво е отзад на кончето?
Марко на Бельо продума:
- Бельо, бе, побратиме,
Снощи съм Бельо, приказвал
с едно момиче лафувал.
Я хайде, Бельо, я хайде,
на мен кръстник да станеш,
булчето да ми венчееш!
Бельо на Марка продума:
- Дай да ти видя булчето,
да видя прилика ли ти е,
както на мене Маринка?
Марко на Бельо продума:
- Не си ли чувал, Бельо льо,
че кръстник булче не гледа,
доде на прошка не иде?
Марко си пътя продължи,
Бельо си конче възседна
и си в село отиде.
Още от порти викаше:
- Стягай се, Маринке, радвай се,
млада кумица ще идеш,
през девет села в десето!
Майка му порти отвори.
- Къде е, мамо, Маринка?
Майка на Беля продума:
- Маринка на Марко пристана!
Бельо се много ядоса,
ах, че се назад повръща,
за Марково село замина.
Таман до порти пристига,
Марко си порти заключва.
Бельо се изясно провикна:
- Маринке, любе Маринке,
девет години ще ходя,
пак ще те, либе, убия!
Мина се девет години,
Бельо се на калугер направи,
у Марково село отиде,
на Маркови порти похлопа.
Излезе булка Маринка,
калугер дума Маринка:
- Манастир ще си правиме,
кой каквото обича да даде.
Маринка се назад повръща,
вземала е блюдо жълтици,
да ги на калугер подаде,
калугер жълтици не гледа.
Най си сабята извади,
че й главата отряза,
ах, че се изясно провикна?
- Маринке, либе Маринке,
аз сам ти казах, Маринке,
девет години ще ходя,
пак ще те, либе, убия!
Леденик, Великотърновско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ); лафувал
- говорил.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2016
|