* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Марко Грозданки думаше:
- Гроздано грозна, омразна,
тебе те тука оставям,
туканък да те не сваря,
че ти главата отрязвам!
Аз ще, Грозданке, да ида
на Влашко, на Влашка земя!
Като си Марко замина
на Влашко, на Влашка земя,
Бельо Грозданка хареса.
Лъга я Бельо, лъга я,
лъга я и я прилъга -
Грозданка при Беля отиде.
Че ходи Марко, че ходи,
че ходи девет години;
Марко се назад повърна,
че край Бельови помина.
Грозданка ходи по двори,
руса си коса развява.
Марко на Беля думаше:
- Бельо ле, кардаш Бельо ле,
на твойта булка косата
каквото, кардаш, на мойта;
на твойта булка снагата
каквото, кардаш, на мойта;
на твойта булка лицето
сякаш е, кардаш, на мойта -
тя си на мойта прилича!
Грозданка дума на Марка:
- Не ме ли, Марко, познаваш,
кат бях на тебе грозничка,
ама на Беля хубава?!
Лъга ме Бельо, лъга ме,
лъга ме и ме прилъга...
Че викна Марко да плаче:
- Грозданке, първо венчене,
прости ме, прости, Грозданке!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016