* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Одил Марко кье сестра на гости,
тамо седел три години време.
Прати книга млада Маркоица:
- Хайде, дойди, Марко Кралевике,
али дойди, ал кье се премъжам!
Се подлюти Марко Кралевике,
що му прати друга бела книга,
во книгата ваке му поръча:
- Слушай вамо, млада Маркоице!
Да ме чакаш още три години!
Се налюти млада Маркоица,
прати книга Ивой Църногорче:
- Дойди, дойди, Иво Църногорче,
ти да вземеш живу мъжи жена.
Собра Иво китени сватои,
па си дойде во Прилепа града,
во дворои Марка Кралевикя,
да си вземет млада Маркоица.
Во събота во спроти неделя
сън ми сънил Марко Кралевике,
па си стана рано во неделя:
- Слушай вамо, моя мила сестро!
Сън сънуав за чудо големо -
мои дворои орли и гаврани,
що зедоха една бела гуска,
со гуската едно мало петле,
- Тоа, брате, на харно не ти е -
Маркоица кье ти се премъжит!
Явна коня Кралевике Марко,
ни седлано, нито поткоано,
терат коня, назад не се шулит.
Кога пойде дома на дворои,
све дворои врати затворени.
Търгна Марко по бели друмои,
кого стрете, свекого прашует.
На път найде дете говедарче:
- Море дете, море говедарче,
дал видовте нещо да промина?
- Ой, бога ми, незнана делийо,
проминаха китени сватои,
невестата беше како беше,
що носеше едно мъжко дете,
како люта змия ми пищеше:
"Леле, майке, къде кье ме носиш?"
У ще толку Марко се налюти,
терат коня колку бърго может.
На път найде деца овчарчиня:
- Ал видовте нещо да промина?
- Так ни бога, незнана делийо,
проминаха китени сватои,
си носеха хубава невеста,
и носеха едно мъжко дете,
- Дал знаете, къде отидоха?
- Так ни бога, незнана делийо,
отидоха земня Църногорска,
- Кье ве молям, деца овчарчиня,
ав познаете кого од сватои?
- Со ним беше Иво Църногорче
Не можеше више да й прашует,
па отиде на свети манастир,
па си зеде руба калугерска,
и си зеде сребрено кръстенце,
си отиде од кукя на кукя,
си отиде во Ивоя кукя,
а кье Ива веселба имало:
наредени китени сватои,
наредени на честна търпенза.
Калугерот никой не го позна,
па си седна долу во децата.
Извадиле Маркоата сабя
ред по редом по честна търпенза,
кой кье может сабя да отворит:
немат юнак сабя да отворит.
Па си велит Маркоото дете:
- Кажи, майке, сабя от татка ми!
Е пофати лудачко детенце,
половина надвор е извади.
Тогай велит кучка Маркоица:
- Ай от туе, море, песьо дете,
ти кье бидеш, море, ка татко ти!
Тогай рече църни калугера:
- Чуеш вамо, Иво домакине?
Изин дай ми, сабя да си видам,
да си видам що юнак е носил,
- Изин имаш, църна калугера,
изин имаш сабя да отвориш!
Зеде сабя Марко Кралевике,
и си скочи на ноги юначки,
па потегна сабя навалита,
- Чекай, чекай, Иво Църногорче,
како вземаш живу мъжу жена!
Се завърте лево и надесно,
еден с душа, брате, не остана,
сал остана млада Маркоица,
летна кучка по поле да бегат.
Ал е стигна Кралевике Марко,
си е върза коню за опашка,
и си зеде детенце на коня;
прав отиде во свои дворои,
- Маркоице, моя пета любо!
Али сакаш под сабя да вървиш,
али сакаш свекя да ми светиш?
И повика нейзини роднини,
- Море Марко, море стопанине!
Я си сакам свекя да ти светам.
Е намажа смола и катрана,
е запали от русите коси,
- Гори, кучко, харно да ми светиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016