* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Еве става три години време,
как е Марко тъжен и кахърен,
вреден Шарко невесело язди,
бойно копье положито носи
и у нищо весело не гледа.
Никой не смее Марко да попита -
защо Шарко невесело язди,
бойно копье положито носи
и у нищо весело не гледа.
Наела се сестра му Шеина,
та е брата кротко попитала:
- Чуй ме, чуй ме, брате, крали Марко,
защо Шарка невесело яздиш,
бойно копье положито носиш
и у нищо весело не гледаш,
и що имаш голема неволя,
що ти, братко, на душа тегнее?
А Марко ву потийо говори:
- Чуй ме, чуй ме, моя мила сестро,
що ме питаш, сестро, че ти кажем,
срамота е, нема да те лъжем.
Еве става девет годин време,
как си водим Елена невеста,
нема, сестро, рожба да ми роди,
нито мъжка, сестро, нито женска.
Азе сакам нея да напуснем,
да напуснем, друга да си вземем,
та ега ми рожбица сдобие,
ели мъжко, сестро, ели женско.
А сестра му потийо говори:
- Чуй ме, чуй ме, брате Кральи Марко!
От мене ти просто да го створиш.
Опрости я, па си друга вземи,
та ега ти рожбица сдобие,
ели мъжко, брайно, ели женско.
А що беше Кральевики Марко,
ка повика Елена невеста,
па ву Марко потийо говори:
- Таком Бога, Елено невесто,
еве става девет годин време,
еве става, как си ми невеста,
нема, моме, рожба да ми родиш,
нито мъжко, моме, нито женско.
Азе сакам тебе да напуснем,
да напуснем, друга да си вземем,
та ега ми рожбица сдобие,
ели мъжко, моме, ели женско.
А Елена на Маркоте дума:
- Мили Марко, мили господаре,
у горица петровка ябука,
девет годин редом е цъфтела,
се цъфтела, а не е вързала,
тая годин она е цъфтела,
ем цъфтела, ябука вързала!
Марко юнак това се не сети,
дека она за нея си дума,
а излезна вънка на дивани,
та повика брата, Андреяша -
да си води Елена невеста,
да я води у Стара планина,
у планина на високи чукар,
да му бере китка диовита,
диовита китка за деверство:
- Та кога ти китката набере,
тизе нея млада да погубиш,
я че идем друга да си тражим,
ти че идеш девер да ми бадеш.
А що беше Елена невеста,
ка замина през градина росна,
она нехте китка да откъсне,
ами си е пелин откъснала,
откъснала и пелин затнала...
Па пойдоха с девер Андреяша
че да ида у стара планина,
у планина на високи чукар,
да му бере китка диовита,
диовита китка за деверство.
А Елена потийо говори:
- Чуеш мене, девер Андреяше,
я застани тизе да починем,
нещо ми се сая отеснела.
А он си ву потийо говори:
- Айде, айде, моя мила снахо,
айде, айде, моме, още малко,
да ойдеме у Стара планина,
у планина на високи чукар,
че береме китка диовита
и двата че тамо починеме.
Ка ойдоха у Стара планина,
у планина на високи чукар,
набрала му китка за деверство,
та кога му китката вързала,
дума дума девер Андреяше:
- Опрости ми, моя мило снахо,
опрости ми, я що че да вършим -
че го вършим, моме, по заръчка;
заръчил е брат ми Кральи Марко
азе тебе млада да погубим,
он че иде друга да си тражи,
я че идем девер да му бадем.
Дума дума Елена невеста:
- Я застани, мой мили девере,
я застани тизе още малко,
за едного двама да не гина.
Дори она дума да продума,
родила е хубаво детенце,
не е рожба, като що са други,
а оно е слънце надгреяло
и оно е месец надделело,
под мишките крила позлатени.
Почуди се краля Андреяша
що да чини с хубаво детенце!
Па соблече свилена долама
и си кине свилени подвески,
та повива маленко детенце,
па го взема на юначки ръце,
отнесе го дома на дворове.
Ка го виде Кральевики Марко,
ка го виде, виком се разлюти,
па на брата потийо говори:
- Леле, брате, леле, Андреяше,
па ли водиш Елена невеста!
А брат си му потийо говори:
- Леле, брате, Кральевики Марко,
како, брате, азе да кайдишем
да погубим Елена невеста,
да остане детенце сираче?
Ка подрипна Кральевики Марко,
ка подрипна за негова рожба,
та си взема детенце маленко,
та го взема на юначки ръце,
изнесе го горе на чардаци
и изведе Елена невеста,
и отново Елена залиби.
Сека сутрин и сека вечера
играе си със негово дете;
та е играл ни много, ни малко,
та е играл седем годин време,
та никъде Марко не отива,
па е тогай дума продумало:
- Чуеш мене, брате Андреяше,
еве става седем годин време,
ка не сме си земята обишли
и да видим краини що права.
Я си справи до два добри коня,
че яхнеме два добри юнаци,
та да видим краини що права.
Справили се до два добри коня,
па яхнали два добри юнаци,
тръгнали са по равни друмове,
настанали у сухи планини,
у планини сухи без водица,
ходили са три дни и три нощи,
па не можа вода да намера.
А що беше краля Андреяше,
припи му се студена водица,
та си вади сабля дипленица,
да си бодне коня изпод себе,
да му пие тия църни кърви.
Согледа го Кральевики Марко,
па на брата потийо говори:
- Леле, брате, леле Андреяше,
я не вади сабля дипленица
да си бодеш коня изпод себе,
да му пиеш тия църни кърви -
да умърсиш наша чиста вяра,
чиста вяра, вяра православна.
Щом те толку жада налегнала,
я си слезни низ сухи планини,
да си слезнеш доле кична гора,
кична гора, гора яворова,
тамо има механа широка
с механджийка, млада маджаркиня,
да си купиш вино за жълтица,
ти да пиеш и кон да напоиш.
Сакън, брате, просто да не ти е,
немой тизе от кон да си слезеш,
оти си е мома хитра, гяволита,
та братими и с лошо, и с харно,
немой некой пакост да ти стори.
Бутна коня на механа д' иде,
на механа д' иде, вино да си купи.
Бог да бие мома маджарлика,
леко ходи, Бог да я убие,
леко ходи по равни дворове,
леко ходи, надалеко гледа,
па съгледа краля Андреяша,
па увлезна, Бог да я убие,
ка увлезна у хладна механа,
у механа петдесе хайдуци,
де си седа, та си вино пия,
а она им потийо говори:
- Чуйте, чуйте, петдесе хайдука,
харна лова на крака ни иде,
халал вамо коня и оружье,
халал вамо юначка премена,
а па вие мене да дадете,
да дадете тия златни пафти,
златни пафти с безцени камене,
да ги сложим доле у зевници
да ми света и денем и нощем.
Она още дума не изрече,
изпука си краля Андреяша,
изпука си и си вино сака:
- Таком Бога, мома маджаркиньо,
изнеси ми вино за жълтица,
я да пием и кон да напоим.
А она му потийо говори:
- Слизай, слизай, непознат юначе,
дур не слезнеш от вранята коня
да го вържеш вън за вити порти,
да увлезнеш у хладна механа,
да ме либиш, китка да ми вземеш,
не ти давам вино за жълтица.
Измами се краля Андреяша,
измами се, змия го изяде,
та си слезна от вранята коня,
та го върза вън за вити порти,
па увлезна у хладна механа,
у механа петдесе хайдука,
де си седа, та си вино пия.
Сама нему чаша вино даде,
па се нему още малко чини,
че видела мома механджийка,
че видела, Бог да я убие,
че е юнак на вино делия,
та си слезна доле у зевници,
та наточи чаша чебурлия,
що ву бере девет оки вино.
Измешала, Бог да я убие,
измешала билки чемерлики,
па я даде краля Андреяша;
вдигна чаша - капка не остана,
тогай го е дремка уловила,
та се сложи малко, та задрема.
Бог да бие мома механджийка,
механджийка, мома маджарлика,
на юнаци потийо говори:
- Що стоите петдесе юнаци,
що стоите, петдесе хайдуци!
Я станете, глава му вземете,
та наново адет да не вадим
и некако азе да го будим.
Ка рипнаа, Бог да ги убие,
ка рипнаа, глава му вземаа
и сос глава игра си играя.
Чека Марко у сухи планини,
чека Марко, брат му не дохожда,
бутна коня, на механа ойде.
Като виде братовата коня,
де вързана вън за вити порти -
извикна се Кральевики Марко:
- Бог те убил, мома маджарлика,
маджарлика, мома механджийка,
де се мъчи кон на порти вързан!
А она му потийо говори:
- Слизай, слизай, непознат юначе,
че да вържем и твойо до него.
Марко нехте от кон да си слезе,
а надзърна у хладна механа,
у механа петдесе хайдука
с братовата глава си играя!
Тогай Марко на Шарко говори:
- Таком Бога, коня Шарголия,
че увлезнем у хладна механа,
че засечем петдесе хайдука,
кой побегне надвор да излезе,
че го биеш с плочи и копита,
дур ги, Шарко, докрай не изсеча.
Погуби ги Марко си до един,
па си вана мома механджийка,
механджийка, мома маджаркиня,
соблече я гола по кошулки,
намаза я с лоя и катрана,
закопа я у църната земя,
закопа я до сами колена,
запальи я горе от главата,
та горела три дни и три нощи -
Марко седи, та си вино пие,
он си пие и коньете пои.
Па си стана Кральевики Марко,
та си яна коня Шаргалия
и си взема братовата глава,
та я тури коню у зобница,
па си пойде у Прилепа града.
А у друми сънок е сънувал -
окол него мъгла припаднала,
из мъглата ситна роса роси,
та на Марко калпак навалило,
калпак падна, та му кон подплаши,
кон се сепна и Марко събуди,
та се чуди Кральевики Марко
на що че е тоя страшен сънок!
Па си пойде Марко за Прилепа,
насреща му старец белобради
и му Марко добра среща рече,
и на старец Марко си продума:
- Бог помага, дедо, мили дедо,
отде идеш, дедо, и накъде ч' идеш?
- Дал Бог добро, непознат юначе,
що ме питаш, синко, че ти кажем -
минах Водна и Косово равно,
вчера минах през Прилепа града,
а у Прилеп чудо е станало -
снощи вечер у църна тевнина,
Бог убил го Бела от Костура,
нападнал е Марко равни двори,
опленил му и слано, и благо,
и що беше Марковица млада,
с първа рожба, с Огнянчо детенце,
и нея е за либе отвело,
а що бея Марковите слуги,
и них си Беле робини откарал,
а що беше Марковата майкя,
стара майкя, стара Ефросина,
изпотрошил, Бог да го убие,
изпотрошил нойни стари кости -
полумъртва пред порти се валя,
току чека Марко да ву стигне.
Сипна сълзи Кральевики Марко,
сипна сълзи низ бели образе,
та паднаха низ църни мустаци,
сълзи рони, та си коня пои
и старецу Марко си говори:
- Леле, дедо, леле, мили дедо,
да азе съм Кральевики Марко,
научи ме какво да направим
да отвърнем на латинец Беля!
А старец си на Марко говори:
- Стар съм, синко, не знам да ти кажем,
моли Бога, Бог че те научи
да отвърнеш на латинец Беля.
Разигра си коня по друмове,
окол него мъгла припаднала,
из мъглата ситна роса роси,
та на Марка калпак навалила,
калпак падна, та му кон подплаши,
кон се сепна и Марко събуди.
Па се чуди Кральевики Марко -
на що че е тоя страшен сънок!
Па си търгна из равни друмове,
'е да иде за Прилепа града,
ходи Марко, нагоре поглежда,
нагоре гледа и си дума дума:
- Боже мили, сполай ти на тебе,
защо пущаш проклета латинца
да се хваля, юнаци са били,
да ни газа вяра християнска?
Ка си ойде дома на дворове,
ка го виде неговата майкя,
стара майкя, стара Ефросина -
па на Марко потийо говори:
- Леле, сине, леле, мили сине,
леле, синко, Кральевики Марко,
оти вие дома не седехте,
нело вие двама излезнахте,
излезнахте с брат ти Андреяша!
Бог убил го Беля от Костура,
снощи вечер у църна тевнина
нападна си наши равни двори,
оплени ни, синко, оплени ни,
оплени ни и слано, и благо,
и що беше твое пръвно либе,
пръвно либе с Огнянчо детенце,
а он него за либе отведе,
а що бея твои верни слуги,
а па них си робини откара.
А па мене, синко, а па мене
изпотроши мои стари кости,
полумъртва пред порти се валям,
току чекам вие да стигнете,
да стигнете с брат ти Андреяша.
Па на майкя Марко си казуе,
сълзи рони, на майкя казуе:
- Мучи, мамко, я не ме запитуй,
али знаеш, мамко, али знаеш,
дека ни е отсъде започнало!
Я погледни коню у зобница,
че да видиш сина ти Андрея!
Ка погледна неговата майкя,
като виде на син си главата -
веднага се с душа разделила!
Тогай Марко на Шарка говори:
- Таком Бога, коню Шарголия,
научи ме какво да направим,
да отвърнем на латинец Беля?
А Шарко му потийом говори:
- Таком Бога, Кральевики Марко,
таком Бога, мили господаре,
ели сакаш я да те научим,
остави си коса и па брада
и си вземи калугерско рухо,
че тръгнеме от село на село,
че тръгнеме от града на града,
че ойдеме у Костура града,
че отвърнем на латинец Беля.
Послуша си коня Шаргалия,
остави си коса и па брада
и си търгна от село на село,
и си търгна от града на града,
па си ходи, милостивна проси,
кога ойде у Костура града
и си ойде Бельо на дворове,
почукуе Марко, потропуе,
потропуе на негови порти,
потропуе, милостивна проси.
А що бея неговите слуги,
познали са коня Шаргалия,
помежду си они разпитуя:
- Та не е ли Шарка господарев!
А он си им потийом говори:
- Таком Бога, Бельови робини,
тука ли е Беля чорбаджия?
Я кажете нека си излезне,
да излезне и да ме даруе -
азе, сестри, милостивна просим,
азе, сестри, насила не искам,
кой колко си иска, толко нека дари -
Господ дава и много, и малко,
Господ зима и много, и малко.
Я кажете нека си излезне,
я кажете нека ме даруе.
И ойдоха негови робини,
и казаха Беля чорбаджия,
дека чука младо калугерче,
дека чука, милостивна проси.
Я он си им потийо говори:
- Кажете му, тука нека дойде,
гост неканет, ама ми е чекан,
да ме венча с Елена невеста,
че се она, бре, още инати,
дур се вяра, закон не изпълни,
нече мене у очи да гледа.
Увлезна си младо калугерче,
увлезна си у негови двори,
ка излезна Беля чорбаджия,
и изведе Елена невеста.
А що беше Беля чорбаджия,
познал си е коня Шаргалия.
Дума дума Беля чорбаджия:
- Таком Бога, младо калугерче,
дека найде Марковата коня,
дека найде, та го него караш?
А Марко му потийо говори:
- Таком Бога, Бельо чорбаджио,
що ме питаш, право че ти кажем -
а що беше Кральевики Марко,
он погина у бой на Косово,
та му коня за опело вземах
и за свещи по църкви да палим,
и една чем тебе да запалим.
А що беше Беля чорбаджия,
а он си е весел и превесел,
та си реди Елена невеста
да уведе коня Шаргалия,
да уведе у хладни яхъре,
я он кани знатни костурчане
да му дойда нему на венчанье.
А що беше Елена невеста,
кон увожда у равни яхъре,
увожда го и коня прегърта,
целива го у ваклите очи
и на Шарка потийо говори:
- Леле, Шарко, леле добра коньо,
оти Марка жив ми не запази,
сега Марко тука да ми дойде,
да ме отне от Бельови ръце?
Надойдоха знатни костурчане,
надойдоха, всички наседая
и си седна младо калугерче,
и почная вино да си пия.
Дума дума Бельо чорбаджия:
- Таком Бога, Елено невесто,
я увлезни у хладна одая,
та изнеси той сребърна чаша,
опленена Марко низ дворове,
що му бере девет оки вино,
и изнеси Марковата сабля,
опленена Марко низ дворове,
да си видя знатни костурчане
каква сабля Марко е носило.
И я дава знатни костурчане
дали можа сабля да изтегля,
да изтегля сабля из ножница.
Па не можа сабля да повдигна,
а то не ли сабля да изтегля.
Ред е дошло Огнянчо детенце,
ред е дошло сабля да изтегли,
то изтегли сабля половина.
Разсърди се Беля чорбаджия
и на дете Беля си говори:
- Бог те убил, Марково колено,
та още си на седем години,
а изваждаш сабля половина!
А да станеш, дете, у години,
че изплашиш и старо и младо!
Рипна бърже, Бог да го убие,
па си турна сабля у ножница,
па я дава младо калугерче:
- Вземи, вземи, младо калугерче,
вземи, вземи Марковата сабля
и да видиш много ли е тежка.
Дума дума младо калугерче:
- Таком Бога, Бельо чорбаджия,
що ми даваш Марковата сабля?
Я ми дайте книги и салтирье
да те венчам с Елена невеста.
А он си му потийо говори:
- Вземи, вземи, младо калугерче,
вземи, вземи Марковата сабля,
опленена Марко на дворове,
и да видиш много ли е тежка.
Ка я взема младо калугерче,
па си рипна на нозе юначки
и си хвана Беля чорбаджия,
отсече му тая руса глава.
Дума дума младо калугерче:
- А сос здраве, знатни костурчане,
а сос здраве на ваши дворове,
много здраве на ваши дружина,
други, братя, така да не чина,
на жив човек жена се не зима -
азе не съм младо калугерче,
мене викат Кральевики Марко!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016