|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим
Марийка ходи по двори,
по двори, по калдъръми.
Хем ходи Марийка, хем плаче:
- Няма ли от нейде никой
да дойде да му пристана,
от Бельо да ме отърве,
от Бельо, от хайдутина!
Кандисах, още бактисах
кървави саби да мия,
човешки глави да крия.
Отде я зачу тоз Марко,
тоз Марко, Бельов братовчед,
хранено конче оседла
и се на конче преметна,
право при Марийка отиде
и на Марийка думаше:
- Хайде ми, Марийке, пристанеш,
от Бельо да те отърва,
от Бельо, от хайдутина!
Че я на конче преметна,
с бяло я було прибули,
че си кончето посмушка,
тръгнали с Марийка да бягат.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
наели поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво хладен кладенец,
до кладенец Бельо седеше
с негова вярна дружина.
Като си Марко наближи,
отдалеч Бельо познава
и от близо му селям подава.
И си кончето оседла,
право при Бельо отива,
и си на Бельо думаше:
- Бельо ле, мой братовчеде,
днеска ми булче пристана,
а пък утре ще се венчавам,
дошъл съм тебе да каня,
за кръстник да те направя.
Тогаз му Бельо продума:
- Я й булото повдигни,
да видя, Марко, да видя -
дали сте лика прилика!?
Марко на Бельо думаше:
- Не бива, Бельо, не бива,
от стари хора съм чувал,
кръстник кумица не гледа
докато не я венчай!
И се на конче преметна
и си пътя продължи.
Ковачите, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2016
|