* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Калинка из двора ходеше,
руса си коса скубеше
и си на Вельо думаше:
- Къде си, Вельо, да дойдеш,
да ме от Марко отървеш!
Отде я зачу млад Вельо,
той на Калинка думаше:
- Калинке, булка хубава,
хай да ми млада пристанеш.
- Мене ми, Вельо, дотегна,
кървави ризи да пера,
остри ножове да крия.
Чакай ме Вельо, чакай ме,
да си детето наручам,
детето, малък Иванчо.
Тя си вкъщи отиде
и на свекърва думаше:
- Свекърво, стара свекърво,
аз ще на бостан да ида,
на бостан, дини да бера.
Детето, майко, да гледаш,
детето, малък Иванчо.
И си при Вельо отиде
и се на коня възкачи.
Минали гора зелена,
заели поле широко,
срещнали Марко Войвода.
Марко на Вельо думаше:
- Какво е това на коня,
на коня, отзаде ти?
Вельо на Марко думаше:
- Малка ми мома пристана,
тебе млад кум ще да каня.
Марко си вкъщи отива
и си на порти похлопа.
Не се обади Калинка,
най се обади майка му.
Марко на майка си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
де е моята Калинка?
- Тя си на бостан отиде,
на бостан, дини да бере,
още я няма да дойде.
Марко му на ум дошло,
излезна, конче оседла
и на конче си думаше:
- Ако Калинка да стигнем,
копитата ще ти позлатя,
гривата ще ти посребря!
И се на конче възкачи.
И докато Марко пристигне,
те са у двора влекли.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016