* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Ставиле се двама юнаци -
един юнак Марко делибаша,
други юнак Латин бего,
та си седят у хладна механа,
та си пият това доро вино,
та си служи Латин бего;
като служи Латин бего,
та си пие Марко делибаша.
Щото падна на Марко чаша,
докрай я изпива;
Латин бего зад себе я сипва.
Упои се Марко делибаша,
та си легна Марко делибаша,
та си легна да си преспи.
Та извади Латин бего тия тежки окови,
та окова Марко делибаша -
на ръце му девет белегии,
на нодзе му девет букагии...
Събуди се Марко делибаша,
проговори Марко делибаша:
- Фала тебе, Латин бего,
немой тизе мене да погубиш,
най ме хвърли у незнайна земя!
Орли кье ми месо отнесат,
я пцета кье ми кокали разнесат!
Послуша го Латин бего,
та го хвърли у незнайна земя,
та се валя Марко делибаша,
та се валя и търкаля,
та се валя мало и много,
та се валя тъкмо до три годин.
Та отиде до белата гора,
тамо има сестра белагорка;
ка го видя Марковата сестра,
та на Марко окови изстроши,
та опущи Марко делибаша...
Па омеси Марковата сестра,
па омеси до три фурни хлеба,
та нагости Марко делибаша;
па му даде две божачки торби,
да си иде код Латин бего,
да му сака сребро и злато.
Па си ойде Марко делибаша,
па си ойде на Латин-бегови порти,
па почука Марко делибаша,
па почука на белите порти:
- Излез, излез, Латин-беговице!
Отговаря Латин-беговица:
- Дал Бог добро, Маркова прилико!
Проговори Марко делибаша:
- Да ме дари Латин бего,
да ме дари сребро и злато!
Па отиде Латин-беговица,
па на Латин бего потайно говори:
- Дошъл си е незнайна делия,
та си сака сребро и злато!
Проговори Латин бего:
- Нека дойде незнайна делия,
да го питам за Марка делибаша.
Па повика незнайна делия,
та отиде на висока дивана.
Попита го Латин бего:
- Фала тебе, незнайна делийо,
като ходиш тизе на широко,
какво стана с Марко делибаша?
- Бог да прости Марко делибаша -
орли му месо отнесоха,
и пцета му кости разнесоха!
Освободи се Латин бего,
та си окна петдесе юнаци,
кье си е Марко загинал,
та госкье да си правят.
Та седнаха петдесе юнаци,
та си пият вино и ракия.
Съгледаха Марковата сабля,
кье си е сабля у кън ръждясала.
Та свалиха Марковата сабля,
та се редят петдесе юнаци
да извадят Марковата сабля,
кье е сабля у кън ръждясала.
Никой не може сабля да извади;
па станало Марковото дете,
та си опе Марковата сабля,
та извади сабля половина.
Па си стана Латин буго,
та удари Марковото дете,
и си каза Латин бего:
- Бог те убил, Марково детенце,
малко ли съм от баща ти патил,
та сега и от тебе ли?!
Фана дете да си плаче;
отговаря Латин-беговица:
- Мълчи, мълчи, Марково детенце,
нали си си тизе сираченце,
тебе ще си всеки потускова!
Я на Марко жалба дожалело,
та си увзе своята си сабля,
та изстръгна тая остра сабля,
та си махна Марко делибаша,
та си махна със острата сабля,
като махна, вече не повтори,
та погуби петдесе юнаци.
И си хвана Латин бего,
та го хвана жив да го дере,
та си одра Латин-беготе,
та го хвърли у незнайна земя -
орли му месо отнесоха,
я пцета му кокали разнесоха...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016