* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка по двори ходеше
и се на Бога молеше:
- Божне ле, боже Господи,
Божне ле, да ме отървеш
от Марка луда гидия,
от Марка страшен хайдутин.
Мене ми вече омръзна
кървави ризи да пера,
юнашки глави да крия
и остри саби да трия.
Велко на порти стоеше
и на Грозданка думаше:
- Грозданке, сербез невясто,
щеш ли с мене да дойдеш,
да те от Марка отърва,
от Марка страшен хайдутин?
Грозданка дума Велка:
- Стой ме почакай, Велко льо.
Аз имам стара свекърва,
да ида да я излъжа,
мъжко си дете да приспа.
Нали е Дамянчо хитричък,
ни ляга, нито заспива.
Че го Грозданка залъга
със шекер и ябълка,
че си навънка излезе,
че влезе в пъстри одаи,
отключи маджар сандъци,
извади най баш премяна,
че се хубаво пременени
и по гиздаво забради.
Велко си на порти чакаше.
Дясна си ръка протегна,
че си Грозданка прегърна,
отзад седлата преметна,
тегли мушама, зави я.
Тръгнаха двама да вървят,
минаха гора зелена,
стъпили в поле широко.
Сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Велко Грозданка думаше:
- Хай да си малко починем,
студена вода да пием.
Седнали да си починат.
Велко го дрямка налегна.
Полегна Велко заспа.
Грозданка права седеше.
И Марко иде отдолу.
Грозданка дума на Велка:
- Я ставай, Велко, да видиш,
че Марко иде отдолу.
По скоро Велко постана,
че я на конче преметна,
тегли мушама, завия.
Марко отдолу пристигна.
Велко на Марка думаше:
- Ти къде ходиш, бе Марко?
Аз си невеста намерих,
а тебе за кум ще каня.
Марко на Вълка думаше:
- Я мушамата повдигни,
да яв лицето погледна,
мяза ли като за тебе.
Велко на Марка думаше:
- Нали си чувал, бе Марко,
че от хората срамота,
а от Бога грехота -
кум кумица да гледа,
неженена и невенчана.
Марко се назад повърна,
право си у тях отиде
и на портите почука,
почука, още повика:
- Стани ми, стани, Грозданке
и ми портите отвори,
че ще ми кума да станеш.
Не е излязла Грозданка,
най излязла мама му.
Тя си на Марка думаше:
- Грозданка снощи пристана,
пристана не знам на кого.
Марко се люто разсърди.
Той си кончето възседна
и се назад повърна,
и си на конче думаше:
- Ако си Велка стигнеме,
краката ще ти посребря,
гривата ша ти позлатя.
ако пък не го стигнеме,
главата ша ти отрежа,
къс по къс ще те нарежа,
по драки ;ще те накача.
Нийде си Велка не стигна,
на конче глава отряза,
къс по къс коне наряза,
и го по драки накачи,
и се назаде повърна.
Ходил е Марко, търсил е
цели ми девет години.
Дълга си брада остави.
Най -подир ги е намерил
в едно село далечно
и си на Велка думаше:
- Елате да ви оженя,
оженя, дави венчая.
Че им главите отряза
и се в дома завърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016