* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Калинка по двор ходеше,
жално и милно плачеше,
и си на Богу думаше:
- Отърви ме, Боже, отърви,
от този Марко хайдутин,
че човек ми се е додяло,
кървави ризи да пера,
ръждиви саби да трия,
юнашки глави да крия!
Белчо из пътя вървеше
и на Калина думаше:
- Калинке, булка хубава,
хайде ми пристани,
дорде си млада и зелена,
дорде кахъри не знаеш.
Калина на Белчо пристана.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
наели гора зелена.
Белчо Калина думаше:
- Калинке, булка хубава,
я си пътеки разбъркай,
и си чумбера надърпай,
на пътя Марко ще срещнем,
да те не Марко познае.
Вървели, що са вървели,
на пътя Марко срещнали.
Марко на Белчо думаше:
- Белчо ле, верен другарин,
каква е, Белчо, таз мома?
Белчо на Марко дума:
- Снощи ми мома пристана.
Марко на Белчо пак думаше:
- Честита да ти е булката.
Че бръкна в куюм джобове
и шепа жълтици извади,
и на булката ги даде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016