* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Маринка из село ходеше,
ходи Маринка и пита:
- Кой има булче и кой няма -
да дойде, да му пристана,
да ме от Бельо отърве,
от тоз върл хайдутин!
Мене ми вече дотегна
вечер до късно да чакам,
денем се порти не отварят,
а вечер не се затварят.
А, че се Марко обади,
той на Маринка думаше:
- Маринке, булка хубава,
на мене да пристанеш,
да те от Бельо отърва.
Маринка Марко думаше:
(...)
- Не бой се, не бой, Маринке,
аз ще го хитро излъжа!
Че повел Марко Маринка,
че я в чаршия завежда
купил й було до земя.
Двама си конче качили,
за Марково село тръгнали.
Като през поле вървели,
край пътя дърво високо,
Бельо под дърво лежеше.
Отдалеч го Марко познава,
от близо селям му дава,
Марко на Бельо думаше:
- Бельо ле, ти побратиме,
ти нали знаеш за мене,
с мене шега не бива.
Снощи приказвах със нея,
сега ми, братко, пристана
и като из пътя вървяхме
един си други думахме -
тебе ще кум калесаме,
ти ще ни, Бельо, венчаеш!
Бельо си в село отива
и на портите провиква:
- Стягай се, Маринке, радвай се,
млада кума ще идеш!
Майка му порти отваря,
Бельо майка си попитва:
- Къде е, мамо, Маринка?
Майка му дума на Бельо:
- Маринка снощи пристана
на Марко, твоя побратим.
Нали се Бельо разсърди,
закла Бельо майка си
и на Маринка закани се:
- Девет години ще ходя,
пак ще те ази заколя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016