* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Вельо на Рада думаше:
- Радо льо, мари хубава,
хайде ми, Радо, пристани,
доде си млада й хубава,
додето й Вельо из село,
Вельо ми джилипетина -
ялови крави купува,
купува и ги продава!
Рада на Вельо думаше:
- Вельо ле, праматарино,
как да ти, Вельо, пристана,
като си имам от Марко
една ми мъжка рожбица?!
Вельо на Рада думаше:
- Радо льо, мари хубава,
я излез, Радо, навънка,
погледни мойте дворове,
двора ми й пълен, Радо льо,
с дванайсе нови курчийки!
(...)
Додето Рада издума,
двора се с сватба напълни,
а че си Рада вземаха,
вземаха и на път тръгнаха.
Марко на пътя срещнаха,
а че си сватбата повъзпря,
булка му ръка целуна...
Вельо на Марка думаше:
- Марко льо, джилипетино,
навред булката да гледаш,
не га в очите поглявай!
Марко си напред потръгна;
като у тях си отиде
и си на порти похлопа,
и се изясно изпровикна:
- Калинке, булка Маркова,
я излез, Калинке, я излез,
че ми портите отвори
и си армаган поемни,
армаган, Калинке, за джобче,
китка, Калинке, с ключове
на наште изби дълбоки!
Калинка, холан, не излезе,
най излезе старата майка.
(...)

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016