* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

От Солуна кралица вдовица,
що посфърши Яна од Янина
за сина си, дете Оливерче,
що покани хиляда сватои:
марка кани, за кум да е биди,
да донеси хиляда сватои.
И поканил Янкула войвода,
Янкула за старосват да биди,
да донеси петстотини сватои;
петстотини той не ги донесе.
Той донесол двеста и петдесет:
що покани Момчула войвода,
той да биди за стари свекъра;
що поканил два млада девера -
по-стар девер, крала од Немечко,
да донеси хиляда сватои
и три сребрени, богме, кочии.
Той донесол хиляда сватои,
и донесол три златни кочии:
едната - за дете Оливерче,
Оливерче, млада зеташина,
а другата - за млада невеста,
за невеста Яна од Янина,
трекя, богме, - за законниците;
и донесол шеесет дайковци2
по-мал девер она ми канила,
по-мал девер, Секула детенце.
Сите ми се, богме, приютфиле,
дайкофци ми сурли засвириле,
и тъпани силно затупале,
тогай сватба, брате, се познала
кьинисале китени сватои.
Да ми ходят по млада невеста.
Ми тръгнале по бели друмои,
да ми ходят во Янина града.
За да вземат хубава невеста -
бела Яна од града Янина.
Що ми дошли во града Янина,
та ми взели Яна од Янина,
тая била лична за приказна.
Сватои си назад кьинисале,
що ми дошли во гора зелена.
Що ги нашло голема превара
од онега крала од Немечко,
що запиде Янина личбина
и посака той Яна да вземи,
да я стори Немечка кралица,
та погуби дете Оливерче
и го върли на път от кочия.
Тогай, богме, дайкофци свирнале,
и но свиркьи на Яна казале:
- Ой ти, Яно, Яно од Янина,
я отвори шарена кочия
и подкрепи од лице превеза.
Ти да видиш дете погубено,
погубено от крала немечкьи,
погубено, на път изхвърлено.
Кога чула Яна од Янина,
кога чула от свиркьи гласои,
си отвори шарена кочия.
Си подкрена од лице превеза,
се опули на земя суроа
и го виде дете Оливерче,
убисно, на път изхвърлено.
Душа брало, уше не умрено
рипна Яна от кочия надвор.
Како луда, богме, полудено,
рипна Яна, како елен трекяк,
що си грабна дете Оливерче,
що го грабна на свой бели ръце,
та го внесе во своя кочия.
И се назад она повратило.
Та си пошла во гора зелена.
Що си собра билки чемерикьи,
да лекуа дете Оливерче.
Билки тая со солзи топила
и на юнак она вързуала.
Люта рана она лекуала
и на дете в уста му турала.
И си дошли во Солуна града,
у кралица, Солунска вдовица,
яле, пиле три дни ем три нокьи,
дури дете, богме, си оздраве.
Наче гърло она да сборуе,
на невеста она вака рекло:
- Ой ти, Яно, верна люба моя,
я подай ми од долапо сабя,
моя сабя, богме, кулаклиа;
я подай ми тежка боздугана,
тежка ми е седемдесет ока,
да погубам крала од Немечко,
що ми стори голема превара,
ме погуби в шарена кочия
и ме върли во гора зелена.
Той погази Светаго Йоана,
що посакал тебе да те вземит.
Да погази закон православен...
Пошла Яна, сабя му донесла.
Му донесла тежка боздугана.
Се обружа дете Оливерче,
та ми пошло на честна трапеза,
наче гърло она да сборуе;
- Ой ти море, крале од Немечко,
ой ги море, по-стари девере,
що ми стори голема превара
и ме уби в шарена кочия.
Та ме хвърли на път, на планина,
орли, врани, меса да ми ядат.
Змии люти очи да ми пият,
и лисици нозе да ми гризат,
и да ядат моите джигери!
Я стани ти от честна трапеза,
та да видиш дете Оливерче,
како сечит тфоя руса глава,
що не държит Светего Йоана!
Се разплака крала од Немечко,
много хазно на дете му такса.
Да го прости и да не го губи.
Дете мавна с сабя кулаклия
на онега крала од Немечко,
му пресече глава од рамена,
согьркали по честна трапеза;
сите, брате, ми се уплашиле,
и па нозе сите ми станале.
Що го вати малечок Секула,
та му удри девет боздугана,
оти она зета не вардила.
Що ми вати Момчула войвода
и му удри десет боздугана,
оти она зета не вардила.
Що ми ватил Янкула войвода
и му удрил десет боздугана,
оти она зета не вардила.
Що ми ватил Марка Кралевикя,
нему удрил десет боздугана,
оти она зета не вардила;
тогай викнал дете Оливерче,
що ми викнал Яна од Янина,
да излез и тая од одая
да даруа китени сватои,
да целива на сичкьите ръка.
Що излезе Яна од одая
и подари китени сватои,
та целива на сичкьите ръка.
Що подари шеесет дайкофци
со кошули, со сърма везани,
за доброто, тие що й сториле,
во сурлите, тие що й кажале
за Оливерче, що го погубиха.
Сите весели си ошле дома,
най весело - дете Оливерче
со своята хубава невеста,
бела Яна од града Янина,
си останал дома во веселба,
во веселба, до векьи амина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016