Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Коги било пръвно България,
цар Костадин войни зазбирало,
та е собрал юнаци по дуня,
рет е дошло до Гюроте войвода.
Гюро седи на чардак високи,
та си пива вино и ракия,
слуга му е сестра му Еленка.
И нему е царо книга изпратило,
изпратил е по сиво соколе.
Одлетело сиво соколенце,
паднало е Гюроте на рамо,
с крило трепна и книже изрони.
Хвана Гюро книга да чете,
ем я чатй, ем си сълзи рони.
Я му сестра тийом говори:
- Леле братко, Гюрице войводо,
заман са ти книги дохождали,
дохождали от Станбола града,
от Станбола от цар Костадина,
не си четал, не си сълзи ронил -
овой книга на що ти писуе,
дал е на зло, ил на добро?
Я ю браток вели и говори:
- Леле сестро, Елинко девойко,
ни е на зло книга, ни на добро!
Писал ми е цара Костадина
утре рано солдатин да идем,
да си идем на Станбола града,
да си служим на цар Костадина.
Не писуе, сестро, книга за година,
за година, ил за друга,
нело пише за девет години!
Служи ли се, сестро, девет годин?
Царска служба, сестро, много тежка.
Кой че чува двете мъжки деца,
кой че чува, сестро, що си имам,
кой че чува мое пръвно либе,
кой че чува ключове от църкви,
от църкви и от стари манастири?
Я му сестра тийом па говори:
- А бре, брате, Гюрице войводо,
белки нещо лъжа че да стане.
нечеш д' идеш на царо да служиш.
А ю Гюро тийом па говори:
- Леле сестро, Елинко девойке,
се е лъжа, това не е лъжа!
Цар що дума, назаде не бива.
Че се ходи на цара да служим!
Кога беше утра одзарано,
справя Гюро, на Станбола пооди,
ем пооди, на либе говори:
- Леле либе, моя стопанице,
я че идем на царо да служим,
да ми чуваш равните дворове,
и да ми чуваш двете мили сестри,
и да ми чуваш двете мъжки деца,
и да чуваш ключове от църкви,
от църкви и от стари манастири.
Яхна Гюро, на Станбол си ойде,
ем пооди, на либе си дума
да го чека девет годин време.
Она кучка едва девет дена
веднъга се млада оженила,
вземала е Дука зуримкяра,
зуримкяра, върли кеседжия.
Оно има камджиа проклета,
ем камджиа със девет стракове,
и на нея три литри олово.
Оно ми е Гюровите двори,
всички двори Дука поробило,
заробил е двете мъжки деца,
заробил е двете мили сестри,
и е строшил ключове от църкви,
от църкви и от стари манастири.
Служил Гюро у Станбола града,
минали се девет годин време,
минали се како девет дена.
Даде Господ, служба изпълнило.
Тогай ойде код цар Костадина,
оддалек се жално поклонило,
од близо се милно помолило:
- Прости мене, царя Костадине,
стига биде девет годин служба,
евем вече десета настапи!
Тогай му е царя продумало:
- Е Гюрице, Гюрице войводо,
иай-верен солдатин,
халал да е слуга, що ми служи,
що ми служи девет годин време,
що поводи шест хиляди души.
Къде ги води, секъде прилегна,
къде ойде, крайни умири,
од никъде кавга не повдигна.
А със здраве Гюро да си идеш,
да си идеш на твоите двори,
да си видиш либе чека ли те,
да си видиш деца живи ли са,
и да видиш сестри живи ли са,
да видиш ключове, стоя ли
од църкви и од стари манастири!
Кога го е царо опущило,
тогай беше на ден на Великден.
Па си пойде от Станбола града,
от Станбола на Чорлиа дойде.
Кога ойде у Чорлиа града,
тамо найде шест хиляд собор,
у соборо невеста на бурма,
она води танец на три бра,
въртела се налево, надесно.
Метна очи край Станбола града,
согледала брата си Гюроте,
дека иде из царската служба.
Пушила се танец да не води,
сретнала е брата си Гюроте,
сретнала го, па му дума дума:
- Леле братко, Гюрице войводо,
що ми тражиш право на соборо?
Клето да е твое пръвно либе!
Кога пойде на цара да служиш,
ем поодиш, ем му дума думаш
да те чека девет годин време,
а она кучка едва девет дена;
веднъга се братко па ожени,
вземала е Дука зуримкяра,
зуримкяра, върли кеседжия
Он зароби двете мъжки деца
и зароби двете мили сестри
и потроши ключове от църкви,
от църкви и от стари манастири.
Бегай, братко, барем ти далеко,
ем далеко, чужда крайна,
че те види Дука зуримкяро,
че те види, че ми те погуби!
Кой че гледа твоите болежки,
кой че гледа твоите кървове?
Малко ли сме и ние заробени,
и ти идеш другар да ни станеш!
Я ю Гюро вели и говори:
- Леле, леле, мила посестримко,
дека ми е Дука зуримкяро?
А она му вели и говрои:
- Гледай, братко, шест хиляд собор!
Дека има алени чадъри,
под него е Дука зуримкяро,
и до него твойто пръвно либе!
Мисли Гюро, мисли, що да чини.
Дали д'йде тамо да ги лови,
там да ойде, кавга че направи,
че разтури щес хиляди собор.
Нело се е само досетило,
че да иде на Дукови двори,
че го чека от собор да дойде,
там че чека, там че да го лови.
Кога ойде на Дукови двори,
чука, чука порти, а не вика.
Тамо му е сестра му Елинка,
она ми е как църна робиня.
Тамо му са двете мъжки деца,
они са ми църни па ропчета,
они стоя на порти, та плача,
по младото на старото вели:
- Леле нане, мен ми се прируча!
А старото вели, па говори:
- Мучи, братко, еда онемееш!
Че ни чуе Дука зуримкяро,
зуримкяро нашо пусти бчов,
дека сакаш хлебец да ручаме,
че ни удри девет страк камджиа
и на нея три литри олово,
че изпръсна наши църни очи.
Баща стои на порти и слуша,
па си чука порти, а не вика.
Провикна се изнетре сестра му:
- Леле Боже, леле мили Боже,
да кого е гявол насилело,
та ми чука порти кеседжийски!
Малко ли сме ние заробени,
и он ли иде другар да ни стане!
Нямам майкя, Боже, нямам баща,
еден браток Гюрица войвода,
и он ми е на царска служба,
еве стана девет годин време,
како служи на цар Костадина.
Я не знам жив ли е, умрел ли е,
да се надам да дойде да ме види,
да ме види на каква съм мъка!
Тогий се е Гюро провикнало:
- Отвори ми, сестро Елинко девойке!
Я си идем из царската служба,
я съм царо служба изпълнило!
Тогай му е сестра отворила.
Кога виде брата си Гюроте,
па на братка тийом па говори:
- Леле брате, Гюрице войводо,
що ми тражиш порти кеседжийски!
Малко ли сме ние заробени,
и ти д' идеш другар да ни станеш!
Бегай, братко, барем ти далеко,
че да дойде Дука от соборо,
че да дойде, че ми те сопази,
че сопази, че ми те загуби.
Я ю Гюро тийом па говори:
- Леле сестро, Елинко девойкьо,
не пади ме яко надалеко!
Има ли си Дука вино от три годин?
- Има, братко, вино тригодишно,
я ракия од осем години!
Наточи ми еден чебер винце,
да си пивнем, ядове да тръгнем,
да заборавим либеви ядове,
дека ме е кучка не слушала,
що думах, нищо не ме слуша.
Я ю думах девет годин да чека,
она едва - девет дена!
И сестра му вино наточила.
Качили се на Дукови чардак.
Он го пие, сестра му го слуша,
па го браток вели и говори:
- Леле сестро, Елинко девойкьо,
я намери студени ключове,
ем ключове од нови ковчедзи,
щото държа той бела премена.
Те изнеси рухо великденско,
премени се, сестро, накити се,
и премени моите дечица,
чинете си и вие ден Великден,
немой да сте църни роби.
Я съм царо служба изпълнило.
И она е брата послушала,
премени се лепо, накити се,
и премени нойни братанчета.
Таман стана слънце на захода,
разтури се собор из Горлиа.
Ете иде Дука зуримкяро
и по него шест хиляди собор
и пред него невеста на бурма,
що водила танци на три хора,
и она ми е Гюровата сестра,
Гюровата сестра, по-старата.
Ка дойдоха дома на дворове,
чука, чука Дука да излезне.
Я си Гюро од чардак говори:
- Леле деца, леле мили деца,
я идете, порти отворете
да увлезне Дука зуримкяро,
да ви види, деца, пременени,
я да видим, що че да ви чини!
Я им лелкя тийом па говори:
- Леле деца, мои братанчета,
отварайте, глави заслъшайте.
Нали са ми деца аджамии,
отварая портите, а глави не заслъщая.
Увлезнала Дука зуримкяра,
даде Господ Дука ги не виде,
а по него нихна стара майкя,
она ги е кучка согледала,
па на Дука вели и говори:
- А бре, Дуко послешен стопанине,
обърни се робие да си видиш!
Тогай се е Дуко обърнало,
та видело деца пременени,
изтръгнало девет страк камджиа
и на нея три литри олово,
та ги бие по русата глава.
Они пища како люти змии.
Гюро седи, од чардак ги гледа,
провикна се колко може озгор:
- А бре, куче, Дука зуримкяра,
що мурафет од деца че найдеш,
та ги мъчиш на равните двори!
Ела горе на чардак код мене,
обиди се със юначко сърце,
кой е служил девет годин време,
девет годин на цар Костадина.
Па не може Гюро да се страе
да дочека на чардак да дойде,
нело взема тая остра сабля,
та я стрели доле на дворове.
На харно е место огодила,
огодила Дука зуримкяра,
удари го по русата глава,
три лахти го у-земи накара,
я четвърто у дробно камене.
Останала Гюровица млада.
Тогай се е кучка побъркала,
на Гюроте вели, та говори:
- Леле, Поро, първен стопанине!
Отка съм те оддавна видела,
како служиш на цар Костадина,
све стана девет годин време,
де си яло царската нахрана,
а колко си лице оправило,
та не можем да си те познаем!
А ю Гюро вели, та говори;
- Мучи, кучко, ега онемееш!
Що ти думах, нищо не ме слуша!
Я ти думах девет годин да чекаш,
а ти, моме, едва девет дена.
Мъжки деца ропчета си ми турила,
а сестрите на църни робини,
а ключове от църкви строшила
и от църкви и от стари манастири.
Па си взема Гюро тая остра сабля,
та я шибна по равни рамена,
на четири страни раздвойло,
та я однел на четири друмове,
закачил я на четири колове -
кой замине да се приказуе,
друга жени вечем така да не прави.

 


Колош, кв. Житуша, Радомирско (СбНУ 43/1942, № 84 - "Гюро войвода и Дуко кеседжия - 1"); зуримкяра - кеседжая.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016