* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Янинка Пазарджичанка!
Провикнала се Янинка:
- Бре варай Боже до Бога,
тая къща богата,
веке ми се досадило,
досадило, додеяло
от тая къща богата,
де да имам негде некого,
та ако би не би бегала!
Дочу Петре ратайче,
па на Янинка говори:
- Янинко Пазарджичанко,
дали, мори, бегамо?
Янинка му говори:
- Петре ле, Петре ратайче,
бега чу, Петре, бега чу,
нека дойде Великден,
Великден, Светла неделя!
Стари у църква ке идат,
зълви, етърви на хоро,
а девери камен ке метат;
Павел на лов ке иде,
ние със тебе ке бегаме!
Та си дошел Великден,
Великден, Светла неделя,
стари у църква ойдоха,
зълви, етърви на хоро ойдоха,
а девери камик метаха,
а Павел на лов отишел -
они с Петрете бегаха...
Кога бе сред полето,
сретнал е Павел юнак,
па на Петрете говори:
- Петре ле, Петре ратайче,
я позапри кочия,
да ти видим невестата -
бела ли е, цървена ли е,
тънка ли е, висока ли,
мошно ли църноока?
Послуша го Петре юнак,
та позапря кочия;
та му видя невестата,
та на Петрете говори:
- Петре ле, Петре ратайче,
та каква ти невеста -
се си е лика и прилика
на мое любнете Янинка?!
Петре му вели-говори:
- Я мини, измини, Павеле,
зарад те млада че вишеш,
я глава и ти глава!
Мина-измина млад Павел,
та си яхна врана коня,
та си ойде дур дома;
отдалек иде и вика:
- Любне Янинко, Янинко,
отвори ми нови порти,
зер ти иде млади Павел!
Па излезна стара майка,
та отвори нови порти,
та на Павле говори:
- Тува нема Янинка,
измами я млади Петре!
От кон бари не е слезнал,
бутна коня наназади
и извади остра сабля.
Та си стигна млади Петре,
отсече му руса глава,
па я даде на Янинка,
па на Янинка говори:
- Любне ле Янинка, Янинка,
чувай тизе млади Петре!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016