|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим
Извикнала е Янинка:
- Бре, варай Боже, до Бога
от тая къща богата,
от тия люде джелепи -
весден перем и месим,
са нощ свила препридам
зълви за тънки дарове!
Да имам негде некого,
бре, ако би не бегало!
Дочу я Петре търговец:
- Айде, Янинке, да бегамо!
А Янинка му говореше:
- Чекай, Петре, до година,
до година на Великден, -
свекър, свекърва на църква,
до две ми зълви на хоро,
до два девера на камен,
младо войно на прошет!
Докарай кони, кочии,
дотовари им имане!
Чекал Петре до година,
до година на Великден,
докарал кони, кочии,
натоварил им имане -
една кочия тънки дарове,
друга кочия - Янинка.
И се бегало на друга къща...
Жиленци, Кюстендилско; хороводна (Качановский 1882, № 51); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2016
|