* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Хей, провикнала са й Грозданка
от Марковите дворове:
- Бре, Боже, бре, мили Боже,
няма ли от нейде някога
да дойде, да му пристана,
от Марко да ме отърве,
от Марко, от хайдутина!
Че на мен ми се й додяло
хайдути да посрещаме,
хайдути да изпращаме,
кървави ризи да пера,
юнашки глави да крия,
саби френгии да трия.
Велчо из пътя вървеше,
Марковия верен аратлик,
той на Грозданка извика:
- Хайде, на мене пристани,
да те от Марка отърва!
Грозданка Велчо думаше:
- Малко ме, Велчо, почакай,
детето да си окъпя,
окъпя, да го накърмя!
Велчо га малко почака,
тя си детето окъпа,
окъпа и го накърми
и си при Велча отиде,
и се на конче превърли.
С шарен га ямурлук прикрил
и са двамата тръгнали,
тръгнали пътя да вървят.
Като от село излезли,
минали гора зелена,
стъпили в поле широко.
Като из пътя вървяли,
на пътя Марко срещнали,
Велчо на Марко думаше:
- Марко ле, верен аратлик,
в неделя, Марко, да дойдеш,
да дойдеш кум да ми станеш!
Марко на Велчо продума:
- Открий си, Велчо, булчето,
в лицето да го скитасам
мяза ли мойта Грозданка!
Велчо на Марко продума:
- Марко ле, верен аратлик,
към нашто село адета й
кум кумицата да не види,
докато не га венчеят,
докато прошка не вземе!
Много са Марко зарадва,
по-бързо кара кончето
и си във двори отиде,
и си на порти повика:
- Грозданке, либе Грозданке,
стани ми порти отвори,
в неделя кума ще ставаш!
Не е излязла Грозданка,
най е излязла майка му
и си на Марко думаше:
- Марко льо, синко Марко льо,
Грозданка, синко, пристана
на Велчо, аратлика ти.
Марко му мъчно домъчня.
Най-сетне Марко намислил
просяк Марко да стане,
от село на село да ходи,
от къща на къща да проси,
Грозданка да си намери,
да си Грозданка убие.
Мислил си и го направил,
от село на село ходеше,
от къща на къща просеше.
На деветата година
в Грозданкино село отиде.
Кат го Грозданка видяла,
грабнала бели бакъри,
за студпа вода отиде:
- Бре ой те тебе, просяко,
отде идеш, къде отиваш?
Чул ли си за Марко хайдутин?
Просяк Грозданке думаше:
- Бе ой та, млада невясто,
ся става девет години,
как се ожени Грозданка,
Марко си тогаз почина.
Много се Грозданка зарадва
и го на гости покани.
Тя го Грозданка нахрани,
нахрани и го дикиса
със сахан брашно ръжено.
Като торбата отвори,
Грозданка му сабя видяла,
девет години невадена.
Марко Грозданка думаше:
- Грозданке, любе Грозданке,
девет години те търся
и най-после те намерих!
И си Грозданка улови,
и й главата отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016