* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Тодорка по двор ходеше,
дребни си сълзи ронеше
и се на Бога молеше:
- Ела ме, Боже, отърви
от Марко, от хайдутина!
Да не ходя да крия хайдушки глави
и да не бърша хайдушки саби.
Таман Тодорка това извика,
Велю търговче на порти почука
и на Тодорка думаше:
- Аз ще те от Марко отърва.
Тодорка на Велю думаше:
- Постой тук, Вельо, почакай,
аз да ида, да поръчам
на мойта стара свекърва -
да люлее мъжката ми рожба,
докато се Марко завърне.
Тръгнала Тодорка с Велю,
вървели, що са вървели,
минали поле широко,
навлезли в гора зелена,
дето е Марко върлувал.
Тодорка на Велко думаше:
- Велко ле, Велко, младо търговче,
свали си, Велко, червения пояс,
на мен було направи,
че мойто любе Марко
в тая си гора върлува
и може нас да си срещне.
Велко Тодорка послуша,
отвърза червени пояси,
на Тодорка було направи.
Вървели са, що са вървели,
стигнали чешма шарена,
Маркова чешма шарена.
Марко си коня поеше
и на Велко думаше:
- Велко ле, Велко, младо търговче,
завчера мина от тук без булка,
а сега се връщаш с булка,
от къде я, Велко, намери?
Я му булото повдигни,
лицето му да видиме,
да видим прилика ли ти е?
Хитро го Велко излъга:
- Аратлик, Марко хайдутин,
аз ще те калтата нагодя,
млада кумица да си венчаеш.
Де се е чуло и видяло
на невенчана кумица
булото да се повдига?!
Марко се е излъгал,
повече не настоявал.
Качил се на кончето си
и право си у дома отиде.
Той си на порти почука,
почука, още извика:
- Тодорке, любе Тодорке,
стани ми, любе, отвори
и баници разточи,
бели кулаци направи,
че ще да идем, Тодорке,
млада кумица да си венчеем,
млада кумица, Велювица.
Не се обади Тодорка,
най се обади майка му:
- Черната чума да те заходи
дето се, Марко, не връщаш!
Твоята булка Тодорка
тръгна с Велю търговче.
Марко си конче назад обърна
и си на конче думаше:
- Конче ле, конче вихрогонче,
ако си Велю настигнем -
гривата ще ти позлатя,
копитата ще ти посребря.
Търчало конче с все сила,
ала било много уморено,
насред се пътя запряло.
Марко се люто разсърди,
че си от кончето сляна
и си кончето разсяка -
парче по парче го е сторил
и на гарвани думаше:
- Слените долу да ядете
червено месо от конче.
Като си конче разсяка,
Марко се е съблякъл
и хвърлил дрехи хайдушки,
облякъл дрехи просешки.
Девет години Марко просяк ходи,
кога десета започна
отишъл си е на чешма шарена,
шарена чешма, Маркова.
Марко на чешма седеше.
Тодорка е на чешма дошла,
водица да си налее.
Тодорка на Марко думаше:
- Просяче, ти незнаен гидийо,
ти много ходиш и скиташ,
не си ли чул що е станало
с Марко, със хайдутина?
- Булке ле, мари, хубава,
Марко се, булке, помина,
завчера четирдесет му правиха
и аз там се случих.
На мене ми подариха
неговата антерия
и още ми подариха
неговия пръстен подписан,
с Марково име надписан.
- Просяче, незнаен гидийо,
стана ми девет години,
от къщи не съм излянала,
днеска за сефте излизам.
Хайде да идем у дома,
да си на Велю разправиш,
че се е Марко поминал,
голяма ще те дарба надаря.
Тръгнала напред Тодорка,
а Марко отзад вървеше.
Тодорка на втория кат се изкачи,
Марко е долу останал
и на Тодорка е думал:
- Булке ле, мари, хубава,
мене ме ръце не държат,
мене ми ноги треперят,
не мога да се изкача,
яла да ми ръка подадеш.
Тодорка го за ръка хванала,
Марко по скала се качваше,
басамаците се трошаха.
Кога се горе изкачили
Марко Тодорке думаше:
- Калпави дюлгери сте хванали,
криво са пирони ковали.
Вельо го на чардак посрещна.
Марко на Вельо разправя,
за Марковото четирсе,
че се е Марко поминал.
Като чу това Вельо търговче,
шепа си злато извади
и го на Марко подаде.
Марко си ръка не подава,
а си на Вельо говори:
- Мене ми ръки треперят,
мене ми очи не видят,
разкопчайте ми антерията,
парите в пазвата турете.
Тодорка го разкопчава
и си Тодорка видяла
Марковата сабя френгия
на гевиза му препасана.
Тодорка и Вельо ги затресе
девет годишна им треска.
Паднали са на колене
и се на Марко молеха:
- Ние ако го, Марко, направихме,
ти недей да го правиш!
Разкати Марко сабя френгия
и ги двама разсече,
и на гарвани пак дума:
- Преди девет години ядохте
червено месо от конче,
сега слените да ядете
бяло ми месо човешко!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016