* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Калинка из двор ходеше, мъри,
бели си ръце кършеше
и се на Бога молеше:
- Бре Боже, бре мили Боже, (2)
няма ли нейде някого
да дойде да му пристана, мъри,
дорде съм млада зелена,
дорде съм китка босилек,
че вечек ми сай додяло
кървави ризи да пира,
челяшки глави да крия.
Снощи си дойде млад Марко,
млад Марко, млада войвода,
челяшка глава донеси
и още дясна ръчица.
Ази ръчица си познах,
на гунду пръстче пръстенче,
аз си пръстенче познах,
че то е мойто братченце.
Таман Калинка туй дума,
я го и Бельо де иде
до Калинкини вратници,
с дванайси коня хранени
и на Калинка думаше:
- Калинке, булка хубава,
верно ли думаш той дума?
Айде, Калинке, със мене
да дойдеш да ми пристанеш.
Калинка Бельо думаше:
- Я постой, Бельо, почакай,
мъжка ми рожба къпана,
къпана, ни надоена,
жа ида да га надоя,
със тебе, холам, жа дойда.
Че отиде млада Калинка,
мъжка си рожба надои,
надои и га залюля
и се хубаво премени,
и си със Бельо отиде.
Вървяли мало не много.
На пътю срещба срещнали
Марко хайдутин прочутен.
Бельо на Марко думаше:
- Марко ле, холам хайдутин,
Марко ле, холам, прочутен,
ай да ме, Марко, венчаеш
с моята булка хубава.
Марко нищо не рече
и си кончето връзседна,
и право до дома отиде,
и си Калинка потърси.
Калинка га дома нямаше.
Марко на конче си дума:
- Конче ле, вярно другарче,
ако да стигнем Калинка,
краката жа ти посребря,
гривата жа ти позлатя,
ако га, холам, ни стигнем,
главата жа ти отрежа.
Тръгнали и са вървяли.
Мало ли много вървяли
до Бельово село допряли.
Марко са, холам, преправи
на просяк да ходи и проси.
Ходил и Марко и просил,
до Бельови порти той допрял,
Бельо из двори ходеше,
като и видял просяко
и на Калинка думаше:
- Калинке, булка хубава,
я иди, холам, във къщи,
разклчи сандъци писани,
извади риза ленена,
ленена и копринена,
че га на просяк подари.
Калинка булка хубава
отиде, холам, разключи,
извади риза ленена,
ленена и копринена,
че га изнеси до порти,
Марко си риза не отемна,
ми най си, холам, просегна,
на Калинка глава отряза
и на Калинка думаше:
- Лежи, Калинке, да помниш
как си сам Марко оставаш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016