* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Маринка по двор ходеше,
Беля си люто кълнеше:
- Мене ми веке омръзна,
кървави ризи да пера,
кървави ножове да мия,
остри ножове да трия,
хайдушки глави да крия!
Който ме от Беля отърве
на нему ще да пристана.
Марко през пътя замина,
той си Маринка думаше:
- Я ще те от Беля отърва,
на мене булче да станеш.
Че му Маринка пристана,
право в чаршията отишли
и са було купили,
вярва и клетва сторили,
когото най-напред срещнат -
него щат кум да поканят.
Вървели, що са вървели,
ега в гора зелена
най-напред те са срещнали,
бре, Бельо баш хайдутина.
Марко на Бельо думаше:
- Я хайде, кум да ми станеш?
- Дай да ти булчето видя,
дали ти е булче прилика?
Марко на Бельо думаше:
- Докато се прошка не даде
було се от глава не вдига!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016