* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка дюли копае,
Велко из пътя вървеше,
Велко Грозданки думаше:
- Грозданке, Марковице ле,
къде е Марко аратлик,
че се по двори не вижда,
болен ли лежи, не става?
Грозданка Велко думаше:
- Велко льо, Марков аратлик,
ся става девет години,
откакто й Марко забягнал,
нето ми хабер провожда,
нето си самси дохожда!
Велко Грозданки думаше:
- Грозданке, Марковице ле,
ай да ми млада пристанеш,
дорде си млада, хубава,
дорде ти й едно детето!
Грозданка Велко думаше:
- Велко льо, Марков аратлик,
толкоз си ме, Велко, ти чакал,
до довечера почакай,
аз имам стара свекърва,
да легне, холам, да заспи,
тъй ще ти млада пристана!
Велко Грозданка почака,
тя си свекърва приспала,
и си на Велко пристана.
Велко га в кочия засмоли,
че са двамата тръгнали...
Вървели, що са вървели,
на пътя Марко срещнали:
- Урала, Велко аратлик,
какво си носиш в кочия,
че ти й кочия засмолена?
Велко на Марко думаше:
- Марко льо, ти мой аратлик,
как да ти кажа, Марко льо,
от хората е срамота,
а от Господя грехота!
Та че си Марко замина.
Вървели, що са вървели,
право си у тях отиде
и на вратата повика:
- Грозданке, булка хубава,
стани ми врата отвори!
Не е станала Грозданка,
а най станала майка му.
Тя си на Марко думаше:
- Марко льо, сино Марко льо,
тя си на Велко пристана,
той га в кочия засмоли!
Марко се назад повърна
и си на конче думаше:
- Конче ле, мое хранено,
да бягаш, конче, да тичаш,
та че си Велко достигни!
Ако си Велко достигнеш,
гривата ще ти унижа
със дребен ситен маргарец,
краката ще ти обкова
със налъмени петали!
Бягало конче, тичало,
не можа да ги достигне.
Марко се назад повърна,
че хвъли дрехи юнашки,
че облече дрехи просешки,
че тръгна Марко да проси.
Че ходи малко, не много,
цели ми девет месеца
и във Велкови отиде,
и на вратата повика:
- Грозданке, белка Велкова,
я ела ме, холам, дикисай!
Грозданка по двор ходеше,
слугини й пътя метяха;
тя си при Марко отиде
и си на Марко думаше:
- Цигънче, холам, просяче,
ти като ходиш по свето,
по свето и по мемликетя,
не знайш ли Марко Кралеца,
на, да му дадеш тез пари!
Той на Грозданка думаше:
- Грозданке, белке Велкова,
я ела близо до мене,
право да ти разправя -
ний сме със Марко другари!...
Тя си при Марко приближи,
Марко Грозданка улови,
че й главата отряза
и на Грозданка думаше:
- Да знайш, Грозданке, да помниш,
кога си Марко оставяш!
Аз не съм черен циганин,
я най съм Марко Кралеца!
Велко от сарай гледаше,
на Марко глава клатеше...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016