* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Маринка ходи из село,
ходи Маринка и вика:
- Кой има либе, кой нема
да дойде, да му пристана!
Отде я зачу млад Марко,
той при Маринка отиде,
че я за ръка улови
и я в града заведе,
купи й було до земя,
че я през глава прибули,
и я на конче преметна,
за Марково село тръгнали.
Вървели, що вървели,
минали гора зелена,
наели поле широко,
сред поле - дърво високо,
под дърво - бели чадъри,
под чадърите - млад Бельо,
млад Бельо, бюлюкбашия.
Марко при Беля отиде
и си на Беля думаше:
- Добър ден, Бельо ле!
Бельо на Марка отговори:
- Дал ти Бог добро, Марко ле!
Марко на Бельо думаше:
- Бельо ле, бюлюкбашия,
ти знаеш или незнаеш,
че аз снощи съм си лафувал
с едно младо момиче.
Щел дойдеш да ме венчаеш,
млад кръстник ти да ми станеш?
Тогаз Бельо отговорил:
- Марко ле, младо юначе,
я си булчето отгърни,
Марко ле, аз да го видя.
Прилича ли ти както
Маринка на мене?
- Бельо ле, бюлюкбашия,
ти чувал ли си, Бельо ле,
отколе, от стари хора,
че кръстник кумичка не гледа?!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016